Новини

В тениса е важно триединството родител, треньор, състезател

Преди с треньор по футбол и по тенис не спорех, но сега нещата на корта се промениха към по-добро, казва кондиционният спец Димитър Гушев

Мнения

от Юлиян Ангелов 4102 прегледа 0

Разказваме ви от доста време за великолепната седморка пловдивски тенисисти, които печелеха за България в мачовете от Европейската отборна зимна купа за децата до 12, 14 и 16 години. Много скоро тези деца ще ни накарат да сме горди с постиженията им на корта.

Решихме да ви ги покажем и да разкажем нещо за тях. И не на последно място - за треньорите им. Те почти винаги остават в сянката на състезателите си, но без тях просто нямаше да ги има тези успехи.

Децата са: Елизара Янева (Стоянстрой) - второ място на финалите в Съндърланд до 13 години, Йоанна Радулова (Тракия СКЛАТ) и Мария Рогачева (Пловдив 1981) - шесто място на турнира в Пловдив до 14 години, Илиян Радулов (Тракия СКЛАТ) - четвърто място в Белгия, Владимир Попов (Стоянстрой) - седмо място на турнира в Рончин, Франция, Иван Пенев (Локо 98) при 16-годишните не участва на финал заради контузия (на неговото място игра Мартин Хорозов от ТК Джуниър Про), Катерина Димитрова (Пловдив 1981) - четвърто място в Казан.

След треньора на Елизара Янева и Владимир Попов в ТК "Стоянстрой" Веселин Петков, наставника на Йоанна и Илиян Радулови - Христо Боянов, Милко Милев - треньор на Иван Пенев и доскоро на Катерина Димитрова, и Димитър Константинов - треньор на Максим Хорозов, дойде време да ви представим една друга категория треньори. Те често остават в сянка, но без техните занимания на провал са обречени дори усилията на Роджър Федерер и Новак Джокович - треньорите по кондиция.

Ето мнението на Димитър Гушев за проблемите и бъдещето на тениса в Пловдив.


Ясно е, че динамиката и атлетиката са основа на всички спортове. Вие като дългогодишен треньор и признат експерт в атлетиката смятате ли, че съвременната методика в родния ни детски тенис е на нивото, на което трябва да бъде?

Естествено е, че атлетиката е основа на спортовете, но част от нещата се припокриват. Тук не е единствено и само атлетика. Има много неща, които трябва да се работят и са специфични за тениса. Не е достатъчно, ако само се говори за атлетика. Говорим първо за кондиция, по-голямата част от атлетиката. Много се работи и на корт, където се оформят нещата в самата игра. Когато се изпълняват самите упражнения, те трябва да са близо до тениса, основно в краката.

Шири се мнение, че понеже динамиката на тениса е различна от тази в леката атлетика, треньорите трябва да са методически запознати със спецификата на играта. Мнението ви?

Окей, тук обаче има друго нещо. Ако направите един анализ на биомеханиката на гюле, диск и копие и биомеханиката на движението и удара в тениса, ще забележите, че нещата се доближават много - всичко започва от краката. В атлетиката има един принцип: атлетът бяга с ръцете, а хвърлячът хвърля с краката.

Напоследък е модерно понятието интернет треньори. Хора завършват курс онлайн и получават някакъв сертификат. Смятате ли, че те са подготвени да работят както трябва с децата?

Има достатъчно курсове в София. Другото нещо е опитът. Бил съм на няколко лагера с по-известни треньори. С Мико Кузманов бяхме три седмици в Катар на три турнира. Там благодарение на Хрисо Марков три седмици видях с очите си за какво става въпрос като кондиционни тренировки и условия за подготовка на тенисисти. Имам две участия на Фед къп, където съм обменял мнения и виждания за тренировки с колеги. По отношение на интернет треньорите ще ви кажа мнението си. Според мен въпросът опира до това да умееш да говориш. Първото нещо е да умееш да мотивираш. Да се опитваш да го надъхаш, за да иска да тренира. Търсят ме родители и казват: "Помогнете, детето ми е бавно. Искаме за два-три месеца да подобрим тези неща". Тренировката и обучението е двустранен процес. Имаш учител и ученик. Ако детето е дошло при теб, водено само от родителски амбиции, няма как да станат нещата.

Какви са принципите ви в тренировките?

Аз съм от по-старото поколение и за мен дидактиката е най-съществената част от педагогиката. От простото към сложното, от бавното към бързото - това е пътят. Не искам да изнасилвам нещата. Работя в зависимост от качествата на децата. Виждам какво му липсва и започвам да го променям.

Даже и с час и половина на ден при мен не може да станат нещата за високо спортно майсторство. Когато иска да става професионалист, трябва да се обръща внимание на много детайли. Много от децата са изключително негъвкави. Ако аз работя час за гъвкавост с дете, то ще изгубя друго. Просто трябва време, вяра и воля.

Смяташ ли, че треньорите по тенис вече напълно са узрели за присъствието на кондиционен треньор в екипа им?

Преди години имах една максима: С треньор по футбол и по тенис да не споря. Сега обаче нещата се променят. Треньорите вече ни търсят, казват на кой състезател какво му липсва. Това, което съм правил преди с Рангелови - Дора и Стефан, с Чочев сега, показва, че не бъркаме. Имал съм доста състезатели, които са потвърждение на правилото за индивидуален подход. Като почнеш, Димитър Кузманов (от три години не работя с него, но смятам, че съм му дал достатъчно), Гергана Топалова, Петя Аршинкова. Помагал съм 5-6 месеца на Диа Евтимова, Елица Костова е идвала при мен. Смятам, че ми имат доверие и знаят, че могат да разчитат на мен.

Какво е мнението ви за децата сега? Има ли деца, които могат да постигнат нещо голямо?

Има много, но най-важното е друго. Пловдив е люпилня на такива деца. Въпросът е, че някак си се губи мотивацията след училище. Понеже е скъп спорт. Като станат на 18-19 години, сякаш мотивацията им пада. Страхотни са проблемите с пубертета, особено при момичетата. Това е общо задължение - както на родителя, така и на треньора.

Спортът е като триединството в християнството. Отец, ​син и светият дух (родител, треньор, състезател). Трябва постоянна комуникация, да има нормални отношения. Понякога амбициите на родителите надхвърлят възможностите на децата. Всичко е психология. В тениса има моменти - на 4 месеца сменят треньор. Ако има претенции към развитието на състезател, то ти трябва поне година и половина да го моделираш. Искаш да му смениш техниката. Това е динамичен стереотип. Много по-трудно е да развалиш стария му стереотип, отколкото да изградиш новия.

Какъв е пътят в тениса?

Завръщане към корените. Клубовете да са организирани. Аз като главен треньор едно време на атлетиката на АФД Тракия наследих нещата добре смазани. Единен метод на подготовка. Имаш 5 треньори, те работят с деца. Главният трябва да изисква от тях неща - как да ударят топката с ракетата, как да се придвижва по корта. Пътят е изграждане на единна методика. ​Точно по тази причина една Сърбия например е толкова напред в тениса. Виждат модела на Джокович, всички го прилагат в клубовете, при това не е задължително от федерацията им да ги подсещат.