Новини

Пловдивчанин нокаутира боксьор номер 1 на Куба

Георги Славчев: Аз бях файтър - или печеля с нокаут като срещу Адолфо Орта, или губя по точки

Мнения

от Юлиян Ангелов 21177 прегледа 0

Пловдивчанин нокаутира боксьор номер 1 на Куба

Наскоро Анди Руис победи Антъни Джошуа в изненадата на десетилетието в бокса. Успехът му обаче не е толкова неочакван, ако се вгледате в биографията на Руис.

Преди 40 години обаче се случи нещо още по-неочаквано. Пловдивският ​боксьор Георги ​Славчев-Големия мазник нокаутира най-добрия боксьор в историята на Куба - Адолфо Орта на турнира Странджата.

Ние от вестник "Марица" решихме да дадем думата на самия Георги Славчев, който да ви разкаже тази своя увлекателна история, която вече 40 години не е забравена. Ето разказа на Георги Славчев:

Започнах да тренирам при Пейчо Паев в Тракия. Голям треньор. Пламен Камбуров (европейски шампион) е негов юноша, Тодор Терзиев (сега държи една кръчма на Филипово "Последният рунд") и Илия Илиев - също.

Преди това играех баскетбол. До към 10-и клас, но тогава момчетата пораснаха, а аз - не. Затова и поисках да се запиша на бокс. Отидохме с един приятел. Абе, ние се биехме всеки ден в училище. Нямаше такива модерни понятия като агресия. Биехме се по 4-5 пъти на ден. Затова и отидохме в залата на стадион "9 септември", за да изразходваме енергията си.

Много хора ме питат, като отидох на тренировки, дали са ми счупили носа с гъбата. Няма такова нещо. Но честно казано аз вече не си помня истинския нос. При толкова аварии с него няма как.

При мъжете бях при Николай Цветков. Смятам го за най-добрия психолог сред треньорите. Обичаше да си пийва, но беше разкошен човек.

Бях тренирал година и трябваше да се яв​я на вътрешно първенство на Тракия. Тогава имаше по 4-5 треньори с отбори. Помня, че имаше много шампиони, но станах първи. Победих Асаната (Асен Атанасов на 57 килограма, обратна стойка) разкошен талант. Пречеше ми, но за гарда му си има лекарство. То е, без да мислиш, удряш с дясната ръка и който изпревари. Той беше много техничен.

Два пъти ме е бил, аз само веднъж. Ужасна работа, посягам да го ударя, него го няма. Само да го прасна и приключва, ма го няма. Той падаше от тези, които аз бия, но за мен беше трън в очите.

Близо 15 години бях боксьор. Като дете имах една мечта - да стана криминалист. Пък и в бокса не бях кой знае какъв режимлия и си знаех, че всичко е до време. Не ми беше фикс идея да бъда гениален боксьор. Всички имахме средно образование. На лагерите бяхме трима, които ходихме с учебниците - аз, Тодор Божилов и Любен Попов. Завърших "Светозар Попов", след това Механотехникума.

До 18 години в заведение не бях влизал. Училището, вкъщи, стадиона за тренировки и у нас. След това станах калпазанин. Някак не върви - шампион и да съм скромен. 

И сега идвам до темата, която много те интересува. Как победих Адолфо Орта на Странджата? Да ти кажа честно, и аз не знам, но е с един тупаник. Вкарах му един десен крос и дотам. Това е много тежък удар. Попадне ли в лицето, няма спасение.

Преди тази Странджа бяхме на подготовка в Габрово. Десетина дни. Един път ни пуснаха да си дойдем до Пловдив, а ние се напихме в "Тримонциум". На другия ден треньорът Иван Киряков ми казва - тежко ти е? Сега ще видите какво е тренировка. Мъка.

На Странджата отиваме за жребия. Ние чакаме на обяда. Идват, тоя с тоя, тоя с онзи, идват при мен и ми казват "а, честито, Адолфо Орта". Ужасна работа. Предната година на Странджата нокаутира Пламен Камбуров за 20 и няколко секунди. После го направиха спортист на четиридесетилетието на Куба.

Идва моят мач, загрявам 20-30 минути преди това в зала "Фестивална". По едно време гледам - а бат Пейчо. "Кво правиш, моето момче?". "Не гледаш ли какво, загрявам". "С кой ще играеш?". "С Орта". а той ми вика: "Е, ти затова ли си сам". Огледах се, верно. Просто бях отписан. Той ми казва: "Хубава защита. Крачка назад няма да правиш (срещу кубинец и ром не показвай слабост, или изгаряш). И пробвай да го праснеш, ако стане, побеждаваш, иначе ще ядеш много бой". 

Имахме в Тракия един руски треньор Александър Засухин, който дойде да помага на Васко Папаризов. Гледа ни една седмица тренировките. Любимци му станахме аз, Пламен Камбуров и Ангел Биков. С мен какво правихме. Тренираме и ми казва: "Георги, тебе не нужно много драться. Только один раз и все". 

При мен е така, ако попадне ударът ми, край. Мисля, че съм един от хората с най-много нокаути в България, но и много бой съм ял от нашето поколение. При мен беше - или биех с нокаут, или губех по точки. Аз бях файтър. Търсех средна и близка дистанция. В момента, в който той почне да боде с лявата ръка, аз се отклонявам и с моя десен крос удрям брадата му. Много опасен удар, понеже може да ме изпреварят. Но попадне ли, няма мърдане.

Пред мача с Орта мина и Засухин. Каза ми само: "Мсти для Камбурова".

Почна мачът. Два рунда той ме уби. Такива ъперкъти ми вкарваше, че един месец главата заето ми даваше. Ако попадне в ребрата този удар, ги чупи. Адолфо беше бърз като светкавица и ударът му беше като чук. ​До тогава беше вече два пъти световен шампион. Беше без загуба - 98 мача с 32 нокаута. Аз стоя и назад не давам. Веднъж ме прасна в черепа отзад. Клекнах на коляно да забавя темпото. Реферът ми брои, станах. 

Почнахме втория рунд. И той почва да ме свършва. Почнахме размяна на удари, по-равностойно, но до тогава по точки щеше да ме бие 70 на нула.

Между втория и третия рунд Огнян Нешев ми вика: "Майна, да знаеш тоя го бихме, видях го".  Не бях уморен, но му викам, "Оги ти луд ли си, бе майна. Той ме уби".

Ставаме. Почнахме. Той с тия ъперкъти. Ляв ъперкът (няма по-сигурен удар) с лявата ръка, отдясно е черният дроб. Какъвто и да си, не можеш да се изправиш. В главата ще те ударят, ще станеш, но там болката е страхотна.

И така ми скача пак. И пускам един десен крос. Във въздуха го видях, че обели белтъците. Падна върху мен, аз се отдръпнах и той рухна. Аз се правя, стоя над него и му викам "Ей, изправиш ли се, ще те пребия". Отдръпнах се в ъгъла.

В залата муха да бръмне, ще се чуе. И след това един мощен рев, наистина настръхваш. Просто хората не знаеха кой е на земята, предполагаха, че съм аз.

И в този момент бат Васко Папаризов (висок 150 см) трупешката от място скочи на ринга. И ми вика: "Мазник (прякорът ми идва от фамилията ми Мазников), ти разбра ли кой би, бе". Викам си, как да не съм разбрал. То поне два месеца ще го усещам с тялото си.

На другия ден играя с Пламен Пенчев (габровец, страхотно момче беше). Не можах да го ударя, но си бях победител по усет. Баща му беше помощник в националния отбор. Присъдиха ми загуба с 3:2 съдийски гласа. Двата бяха на двамата рефери от чужбина.

На следващата година беше олимпиадата в Москва. Взех, че нокаутирах Емил Чупренски. Старши треньор на националния и на Славия беше Кирил Мацулов.  Преди мача ни го беше водил на Балканиада, стана първи. На стадион "Христо Ботев" беше. Николай Цветков ми беше в ъгъла. Излизаме, той с един халат, нормалните стойки. Някой от публиката му вика: "Ей, майсторе, да не си забравиш халата". Така и стана, де.

Почваме, той добър боксьор, но аз озверял. Викам си: "Сега ще ти покажа". Детска работа, нали го предпочитаха него винаги. В първия рунд ме бие с една лява ръка. Аз от злоба въобще не мисля. Направи ме компот. Втория, пак по същия начин. Сядаме и бат Николай казва: "Ти полудя ли, бе. Бие те само с една ръка. Направи му един уклон вляво, де". Още с излизането това и стана. Един път и това беше. Почна да рита, ма много тежък нокаут.

Знаете - три месеца след нокаут забраняват да се боксираш. А Олимпиадата беше след два. На лагера обаче не ме извикаха. За да не ме вземат, Йордан Лесов от 57 килограма го качиха на 60 килограма.











Коментари


И кога , по-точно е бил най-големият им боксьор , хахахах?

Страхотен български сайт за игри от които се печели! Играй безплатно, печели истински награди!Десетки видове игри, томболи, лотарии!Развий твой блог - печели от писане на статии!Без ограничения - колкото повече играете, толкова повече печелите!Най-важното - напълно безплатно е, и се забавлявате!Регистрация тук - http://freelotto.eu?ref=70876&bsd=vi8YKxpwEmf

Предполагам, че нямаш и толкова, Щом ти е трудно и едно заглавие да разбереш

да ви го турна на заглавието... малоумници

Страхотна история