Новини

Легендата Костадинов: Учител съм и ми е болно за професията

По-смело налагане на млади българи и по-малко чужденци е рецептата на легендата на Ботев за футбола ни

Ботев

от Дончо Донев 1223 прегледа 0

Дончо Донев

Костадин Костадинов е една от най-големите фигури в историята на пловдивския футбол. Канар до мозъка на костите. В мъжкия отбор на жълто-черните започва да играе още когато е само на 16 години - през 1975 г. Оттогава до 1992 г., с две прекъсвания - 1987/88 в Спортинг Брага, (Португалия) и 1989/90 г. в Докса (Драма, Гърция), той неизменно носи като титуляр фланелката с №7.

Първи негов треньор е Атанас Хари Георгиев. С отборите на "Ботев" като деца през 1973 г. и юноши - старша възраст през 1976 г. той става шампион на страната.

Има 350 мача и 106 гола в "А" група всичките с екипа само на Ботев. Носител на Купата на Съветската армия през 1981-ва, вицешампион през 1986-а, бронзов медалист през 1981, 1983, 1985 и 1987 и финалист за Купата на България през 1984 и 1991 г. Има 46 мача и 7 гола за "А" националния отбор (1979-1986), 6 мача с 2 гола за олимпийския национален отбор, 8 мача с 1 гол за младежкия тим и 30 мача с 8 гола за юношеския национален отбор, с който е вицешампион на юношеския турнир на УЕФА през 1977 г.

Участва на XIII световно първенство по футбол-1986 в Мексико (в 3 мача). Два пъти е обявяван за Футболист №1 на Пловдив през 1979 и 1982 г. С екипа на "Ботев" взима участие в около 65 официални и приятелски международни срещи (25 гола) и в около 105 приятелски срещи (33 гола) и в 74 срещи (33 гола) за КСА и КБ. Завършва ВИФ "Георги Димитров". "Заслужил майстор на спорта" от 1985 г. За "Ботев" има 16 мача и 3 гола в евротурнирите (2 мача с 1 гол за КЕШ, 6 мача с 2 голя за КНК и 8 мача за купата на УЕФА). Едно от попаденията е реализираната дузпа за паметната победа над Байерн във вратата на великия Жан Мари Пфаф.

В момента Костадин Костадинов само емоционално е близо до любимия си роден клуб. Жълто-черната легенда е учител по физическо в ОУ "Найден Геров", където са предимно деца от ромски произход.

- Знаят ли вашите ученици кой им преподава физическо възпитание?

- Някои знаят, някои не знаят. Абе, понаучили са. Споменават ми Барселона, Байерн (смее се).

- Има ли футболни таланти сред учениците ви? Може ли да се роди някой нов Ружди Керимов, Асен Николов, Румен Христов?

- Таланти в България винаги е имало. Лошото е, че с тях не се работи правилно. Няма вече от онези треньори, които обикалят училищата и на площадките можеха да усетят кой става за футбол и да го привличат в клубовете. А и децата вече са други. Навремето нямаше компютри и основно забавление за момчетата беше футболът. Играеше се навсякъде. Сега времената са други, но няма как да ги промениш.

- Тъжно ли ви е, че сте далеч от футбола и любимия Ботев?

- Не, в никакъв случай и казвам това съвсем откровено. Няма как просто всички, които са дали много на даден клуб, да работят в него. Като си играл, побеждавал, не значи, че трябва да се пенсионираш.

И тук моля да не предизвиквам съжаление. Аз работя една високо благородна професия. Единствено ми е жал, че се срина авторитетът на професията учител, а оттам и на хората, които я упражняват. Това не е от сега, а от доста време. Учителите са с едни от най-ниските възнаграждения в държавния и обществения сектор. Оттам идва и ниският стандарт, а и социалният статус. А това е голяма грешка, тъй като ние обучаваме децата, бъдещето на тази държава. Няма как един унизен човек да подготви детето ти за нещо голямо. Много ме боли, когато се подценява учителствата професия. А за себе си се ядосвам, когато някой, като разбере, че съм учител, ме съжалява или казва: ей, дотам ли я докара.

- Вие сте част от едно голямо поколение. Доста футболни хора казват, че вашето поколение като талант и майсторство по нищо не е отстъпвало на това от САЩ 94. Защо не стигнахте толкова далеч?

- Първо, нека да кажа, че за една малка България да стигне до 15-о място в света не е никак малко. После трябва да се отбележи, че тяхното постижение бе в една друга епоха. Повечето от момчетата вече играеха в големи европейски отбори. Стоичков бе суперзвезда на световния футбол. Те имаха далеч повече самочувствие и рутина от нас.

За един голям успех обаче трябва и шанс. Нашите наследници го имаха, ние не. Още ме боли за пропуснатата победа над Южна Корея. Играхме при уникален дъжд. Дори местните казваха, че такъв дъжд не се е изсипвал там. Подгизналият терен дефакто елиминира превъзходството ни в техниката. И един миг невнимание костваше изравнителния гол на корейците. Ако бяхме победили, нямаше да се натресем на домакините от Мексико, а щяхме на осминафиналите да играем срещу по-слаб отбор. А равният ни прати срещу мексиканците на стадион Ацтека. Представяте ли си какво е един врящ котел от 120 хиляди гърла да е срещу 11 души без подкрепа? Въпреки това ние се представихме достойно.

Отборът на Стоичков имаха шанс. Дебело подчертавам, че с това не искам да омаловажа техния успех от САЩ 94. Свалям им шапка за това, което направиха, и за радостта, която ни донесоха.

За всяко голямо постижение обаче си трябва и доза шанс. Те го имаха още далеч преди световните финали. Някой вярвал ли е, че Израел ще бие Франция. Или пък оня момент с гола на Емо Костадинов в 90-ата минута, когато всичко се реши за секунди и сантиметри.

И да съжалявам, и да не съжалявам, че можехме да направим нещо повече в Мексико, няма значение. Най-важното е, че момчетата от САЩ 94 ни донесоха тази радост и това постижение, което България заслужава.

- Защо българският футбол в момента е на дъното?

- Заради работата с младите футболисти. Грешната политика и стратегия на клубовете доведе до това състояние на футбола ни. Няма да се спирам на страничните фактори, които също имат значение. Основното е грешката в политиката на клубовете. Много по-лесно е да се вземе някой анонимник от Африка или бивша Югославия, отколкото да се изгради, да се изчака и да се наложи български талант. В това ни изпревариха много съседите ни от бившите югославски републики, Турция, а и Гърция.

- Вашето поколение имаше шанса да пробие при липса на чужденци и конкуренция...

- Прав сте, но конкуренцията беше жестока вътре. Защото във всеки град, всяко село се играеше футбол и имаше квалифицирани треньори. Тогава обаче имаше стратегия за налагане на младите играчи. Сега стратегия няма. На дадено момче се даде шанс 2-3 мача и при първата грешка се хвърля като безперспективен. Ако има късмет, може да го преотстъпят някъде и ще го забравят, защото през това време някой мениджър ще докара бразилец, африканец или хърватин от долните дивизии, който дори не си е мечтал, че ще играе в елита на страна от Европейския съюз.

Ще ви дам един пример от Ботев преди няколко години. Радослав Терзиев току-що се бе наложил при мъжете, и то на 19 години. Направи няколко страхотни мача поред. И точно тогава докараха някакъв бездарник от чужбина, заради когото Терзиев беше закотвен на пейката. Не зная дали е вярно, но ми казаха, че въпросният чужденец е взел 30 хиляди евро, а агентът му - 50 хиляди евро.

Аз продължавам да твърдя, че в България има таланти и продължават да се раждат талантливи момчета. Те обаче не се налагат по правилния начин. Грешката е в клубовете, а не в БФС, съдийството или международното положение.

- Такава ли е ситуацията и във вашия роден Ботев?

- Моля да не ме провокираш, защото знаеш, че Ботев ми е болна тема (смее се). Няма да говоря за Ботев, тъй като ще излезе, че като не съм на работа в клуба, съм от вечните критикари. Аз напуснах преди 4 години и не съм се бъркал в работата на ръководството.

- Сигурно обаче се радвате, че всяка година Ботев вади шампиони при юношите?

- Естествено, че се радвам. В школата на Ботев се работи много добре, особено след като бе построена базата в Коматево. Нивото се вдигна доста и това личи. Надявам се скоро представителният отбор да е с повече собствени кадри.

- Защо единствено Серкан Юсеин проби при мъжете, при положение че в последните години школата винаги има отбор шампион, а освен това се работи и на най-добрата база у нас?

- Предпочитам да не говоря по този въпрос, защото ще излезе, че се заяждам, тъй като не съм на работа в клуба.

- Не са ли ви търсили за съвет?

- Съвети избягвам да давам, но съм си говорил много пъти с колеги и ръководители в клуба. Не мислете, че им е лесно да тръгнат да налагат млади. За това се иска много кураж и търпение. Както от ръководството, така и от публиката. Ботев спечели Купата и Суперкупата, което е важно за клубната история.

Сега обаче на дневен ред отново идва проблемът със собствените кадри и решаването му. И това не е проблем само на Ботев, а на целия български футбол. Вижте, че от много време България не е направила голям трансфер в силен европейски отбор. Оттам идват и проблемите на националния отбор. Докато не се излезе от този омагьосан кръг, няма как да се оправи футболът ни.

- Как приехте второто място на 42-годишния Георги Петков в анкетата за Футболист на годината?

- Заслужи си я човекът. Той беше с най-голям принос Славия да вземе Купата. Тъжното обаче е, че вратар на 42 е класиран толкова напред. Това означава, че няма други. Още по-тъжно бе, че в един момент за национала нямаше друг...

Иначе аз адмирирам политиката на Венци Стефанов. Той има куража да налага млади български играчи и бе възнаграден с Купата. Венци налага не само негови, а и взема млади играчи отвсякъде, което е правилният път.

- Младите често са упреквани, че мислят повече за барове, момичета, коли и смартфони, отколкото за футбол.

- Във всяко време младите са се интересували от хубави момичета и модните неща. И едно време е имало изкушения. Не е това проблемът. Проблемът е в начина на работа с тях и стратегията за налагането им в мъжкия футбол.

- Как трябва да се налагат млади играчи в първия отбор?

- Универсална рецепта за това няма. Но ако има правилна методика, тя няма как да не донесе добри плодове рано или късно.

Един млад играч трябва да усеща, че има доверие в него, дори когато бъде пратен под наем. Не трябва при първата грешка да бъде отписван. Сега при първа грешка ги отписваме и те лесно се отказват. На първо време не трябва да се правят трагедии от загуби заради грешки на млади играчи. Каква е разликата от това дали си четвърти или 10-и в А група? Никаква. Ако обаче се работи правилно при доверие и търпение, усилията няма как да не бъдат възнаградени.

Просто колелото отново трябва да се завърти. Оттам нататък ще е по-лесно.

- Христо Бонев наскоро посъветва Тодор Неделев час по-скоро да отива да играе в чужбина. Вие чували ли сте се скоро с Неделев и какво му казахте?

- Няма да коментирам какво е казал Зума. Той си има доста кахъри с Локото, щото и там не са цъфнали и вързали (смее се). Бонев има право, Тошко е на възраст, в която трябва вече да разкрие своя талант.

Звъннах му след дербито, когато вкара гола от центъра. Казах му, че и други красиви голове са били вкарвани в дербито, но той не бива да лежи на тая слава, а трябва да отиде в голямо първенство.

Като отиваше в Майнц, му пожелах да играе за Байерн. Тогава не стана, сега се надявам да направи голям трансфер и да реализира големия си талант. Това ще е от полза за целия български футбол.