Новини

Историята на задната ножица

Испанецът Рамон Унзага за първи път бележи с красивото изпълнение

Футбол

от Дончо Донев 725 прегледа 0

Във футбола най-запомнящи са резултатите и красивите изпълнения. А когато една виртуозна проява доведе до отбелязване на решителен гол, това вече се помни от поколения. Именно красотата, динамиката и стремежът към победа прави футбола любима игра на почти два века.

За фантастичното изпълнение на задната ножица от Кристиано Роналдо във вратата на Ювентус се разшумя много. Няма как да бъде иначе, тъй като подобни номера са едни от най-красивите и най-атрактивните за феновете неща във футбола. За съжаление, подобни изпълнения са рядкост по нашите терени. По-възрастните обаче със сигурност помнят задната ножица на покойния Георги Славков, който донесе победата на Ботев, тогава "Тракия", в градското дерби през лятото на 1978 г. над Локомотив пред препълнените трибуни на Голямата къща. Или пък попадението със задна ножица на Христо Бонев есента на същата година, която се оказа решаваща за оставането на черно-белите в А група. Няма да се забрави и изпълнението на Мартин Камбуров на 20 ноември 2016 г. срещу канарчетата. Последното запомнящо се изпълнение бе в сряда, когато с фантастичен удар през глава Мирослав Будинов матира Левски и рефера Петър Костадинов и спечели точката за Септември с 2:2.

Но кой всъщност е измислил този акробатичен начин за вкарване на голове?

Доста хора погрешно смятат, че негов изобретател е прочутият италианец Силвио Пиола, играл през 30-те и 40-те години за Лацио и Ювентус, световен шампион с „адзурите” за 1938 г. Дори самата задна ножица е известна като „а ла Пиола”.

Истината обаче е съвсем друга. Докато Силвио Пиола е бил още бебе, един латиноамерканец пръв въвежда този удар в официални мачове.

Уругвайският футболен историк и писател Едуардо Галеано е документирал в книгата си „Футбол на слънце и сянка”, че през 1914 г. футболистът Рамон Унзага е вкарал гол по този начин на игрището до чилийското пристанище Талкахуано.

Испанец по корени, Унзага емигрира още като малък с родителите си от Билбао в Чили, където семейството получава местно гражданство. Играе цял живот в Клуб Атлетико от Талкахуано, носи и екипа на националния отбор на Чили. На турнирите Копа Америка през 1916 и 1920 г. втрещява зрителите със задната си ножица, заради което пресата в Южна Америка нарича това изпълнение „чилийското”.

Статуята на Унзага днес може да се види пред стадиона Талкахуано, издигната от вечно признателното население на града.

Някои футболни историци дори твърдят, че има сведения за по-ранна задна ножица.

Аржентинският журналист Хорхе Бараза разполага с някакви данни, че по същия акробатичен начин е бил отбелязан гол в мач между английски моряци, проведен на перуанското пристанище Каляо в края на 19-и век. Изследователят Хорхе Базадре от Перу дори уточнява, че това се е случило през 1892 г., а впоследствие чилийците са си присвоили възникналата в Перу задна ножица.

Тези данни обаче са твърде съмнителни, докато ножицата на Рамон Унзага, със сигурност, е първата, за която съществуват писмени сведения. Въпреки това в романа си „Градът и кучетата” (1963 г.) известният перуански писател Марио Варгас Льоса също твърди, че този номер е възникнал за пръв път в Каляо. Чилийските претенции, подплатени с неоспорими доказателства, обаче важат повече пред футболните историци.

Навремето претенции за изобретяване на задната ножица изявява и нападателят Леонидас, носил екипа на Бразилия през 30-те години. Наричан „човекът-каучук”, той твърди, че въпросното изпълнение е негов патент. Само че според документите Леонидас показва ножицата за пръв път през 1932 г., доста по-късно от Унзага. Същият е случаят с централния защитник на Ювентус Карло Парола, който твърди, че е вкарвал голове по този начин още като юноша преди Втората световна война.

Предприемачът и бивш президент на Астън Вила Дъг Елис казва пък, че в Англия самият той лично е показал за пръв път ножицата като играч на Саутпорт.

Кога всъщност задната ножица възниква във футбола в Европа?

Тук вече има по-категорични доказателства, че е внесена от Чили през 1927 г. Тогава футболният тим Коло-Коло от Сантяго пристига на турне в Испания. Неговият капитан и основател Давид Ареяно се оказва голям майстор на ножиците и впечатлява много испанската публика. Всичко приключва по трагичен начин: в хода на турнето Ареяно умира от перитонит, получен вследствие на тежка контузия на мач във Валядолид.

Какво е нужно, за да вкарваме голове със задна ножица като Роналдо?

Германският учен Херман Швамедер разяснява, че трябва „инстинкт, много смелост и, преди всичко, лошо подаване, което няма как да бъде отиграно по друг начин”. Клаус Фишер, голмайстор по този начин в историческия полуфинал между Германия и Франция (3:3, 5:4 след дузпи) на Световното през 1982 г., е съгласен с професора. „Задната ножица най-често е резултат от лош пас”.

Разбира се, има и изключение от така формулираното правило, като например онова от май 2010 г., когато в първенството на Унгария едни срещу други застават отколешните съперници Хонвед и Ференцварош. При резултат 1:0 за Хонвед реферът отсъжда дузпа в тяхна полза. Вратарят избива удара на Анджело Вакаро, но топката се връща обратно към него. Този път италианецът извърта задна ножица и отбелязва зрелищния втори гол в двубоя.

В историята остава и изключителното изпълнение на Златан Ибрахимович от мача Швеция - Англия (4:2), игран през есента на 2012 г. - от 22 метра, когато топката е на височина над 180 см, а вратарят Джо Харт беше излязъл да избие с глава извън наказателното поле.

Друго знаменито изпълнение е на Уейн Руни, година и половина преди това на Ибра. Задната му ножица в дербито на Манчестър между Юнайтед и Сити беше определена за най-красив гол в историята на Висшата лига. Самият Руни не вижда нищо чак толкова специално: „Видях, че топката идва удобно, и си казах - защо да не опитам?”.

Дори и някои опити за задната ножица, които не са завършили с гол, намират място във футболните хроники заради самото изпълнение.

От този тип е например страхотният удар на Марсело Балбоа в мача САЩ -Колумбия (2:1) на Световното през 1994 г. Топката обаче профуча точно до гредата, а камерите показаха как колумбийският вратар Оскар Кордоба се кръсти, че всичко се е разминало без последствия.