Новини

Лестър аут от Шампионска? Това беше много славен лов

Щрихи от мидландската приказка и невидимите й герои

Мнения

от Юлиян Ангелов 791 прегледа 0

До началото на концерта на Kasabian в Лондон, който е подгряващ преди великото и мощно турне през лятото, остават по-малко от 30 минути. Площадката в Северен Лондон е претъпкана, климатиците в залата работят на пълна мощност, за да освежат застоялия въздух. На сцената ще излязат след броени минути, а после още два дни поред. Всички билети за трите концерта са продадени.

Но сега това не е никак важно. Защото в гримьорната, където е по-горещо от залата, има телевизор с размера на Питър Крауч. А на него предават футболен терен - 11 момчета се бият за родния град. Е, как да се откъснат?

Почакайте, нека гледаме първото полувреме - и тогава ще дарим мидландската ни музика на столичани.

През лятото на 2015-а да покажат Ист Мидландс на картата можеха в най-добрия случай половината от завършилите геоложки факултет. А вчера на въпроса в Инстаграм ("Къде ще гледате мача?") отговориха седемстотин души. Бразилия, Венецуела, Аржентина, Мексико, Щатите, Канада, Чили, Украйна, Германия, Холандия, Нигерия, Сингапур, Оман, Южна Африка, Китай, Индия, Пакистан, Индонезия, Нова Зеландия, Австралия - и още десетки страни.

Моделът на Лестър от последните два сезона не е народен отбор, а световен.

Целият свят полудя през тези две години. За това време свикнахме да четем в новините покрай клуба "приказка" и "чудо", чакахме да направят биографични филми, прочетохме стотици текстове, възхваляващи "малкия клуб, който успя", и приемахме всяка новина като пореден епизод от този нереален красив сюжет.

Шампион? Отлично! Първо място в групата на Шампионската лига? Великолепно! Паралелна борба за спасяване? Драма! Уволнение на треньора? Подлост и коварство! Последвалото възкресение и петте поредни победи? Поява на характер! Близост до полуфинала на Шампионска лига? Потенциална крачка към вечността!

А много говорихме за късмета, шанса и вървенето.

Но разбирате, че в по-голяма част от случаите имахме късмет?

Провървя ни първо да живеем в епохата "Лестър" и да видим с очите си (внуците ми ще намразят разказите ми за славния шампионски парад и най-яката атмосфера на "Кинг Пауър Стейдиъм"). На второ място да живеем в реалността, където се нареди този пъзел. Списъкът от случайности, които предопределиха успеха: "Голямото измъкване през 2015-а" и последвалата оргия в Тайланд, подписването и уволнението на Раниери, героичните мачове с различна степен на величие...

Всички фатални решение на "лисиците" ще бъдат анализирани идната седмица. С това ще се занимават репортерите по цял свят, използвайки цялото си красноречие. Но винаги ще има кой да разказва за чудото "Лестър".

В спортната журналистика е прието да бъдеш обективен. Счита се за проява на лош вкус да издадеш фенските си предпочитания. Но това правило работи лошо в регионите, където репортерите следят местния отбор и са влезли в журналистиката, за да са по-близо до любимия си отбор.

"Събудих се сутринта и се шматкам от ъгъл в ъгъл като дете на Коледа", писа във вторник журналистът от радио Би Би Си Лестър Йън Стрингър (същият, който замина на гости на Раниери днес, след като го уволниха). "Днес Лестър играе четвъртфинал от Шампионска лига, невероятно".

Йън се е родил в Лестър и за пръв път е бил на мач на отбора през 1986 година. "Бях на 4 и за първи път отидохме на Боксингдей с дядо, баба, леля, татко и мащехата ми. Смътно помня мача, но в съзнанието ми остана мирисът на лук, застоял тютюн и миризмата на мастило от програмката преди мача".

Преди историческия мач Йън (на 35 години) си нарисува лицето с клубните цветове - и не мога да си представя, че някой от пресклуба не му позволил да седне на местата в такъв вид.

Такива истории има десетина в спортните медии в Лестър. Колко по-дълбоко навлизате в лабиринта от местни издания, толкова повече усещате тази любов.

В аватарите на почти всички спортни журналисти стои снимка с шампионската титла на Лестър.

Спортният фотограф на Getty Images и националния тим на Англия Майкъл Регън през есента едва не кръсти сина си Джейми или Риад, а преди мача с Атлетико се шегуваше: "Така нервнича, че не мога да гледам терена. Което е много лошо, когато трябва да снимаш мача".

Да следваш Лестър не е скучно, това е сигурно, казва колегата от Лестър Меркюри Джеймс Шарп. Ето какво има предвид: 2008: Изпадане от Лига 1, 2009: Шампион на Лига 1, 2010: Плейофи в Чемпиъншип, 2011: 10 място в Чемпиъншип, 2012 9 място в Чемпиъншип, 2013 Плейофи в Чемпиъншип, 2014: Шампиони на Чемпиъншип, 2015: Голямото измъкване, 2016: Шампион на Премиерлийг, 2017: Четвъртфинал в Шампионска лига.

"Момчета, за нас е голямо щастие, че сме част от тази история. За нас остава мечтата тя да се повтори", пише Шарп.

Може ли да се повтори?

В лондонската зала към 23.00 часа е много задушно. Първите редове се поливат с вода, а групата се връща към инструментите след 15-минутна пауза, която е достатъчна не само да си поемат дъх, но и да чуят новините.

Чудото не стана, но за бисовете Kasabian забиха песен от новия им албум - "Fire".

Тя ще звучи и на "Кинг Пауър Стейдиъм" - преди всеки мач, както се и полага. И феновете, и Kasabian ще чакат новия европейски гастрол. Когато и да е той!

Коментари