Заговорът на Кондора

Как вратарят на Чили Роберто Антонио Рохас Сааведра опита да изхвърли Бразилия от Мондиал 90
13-05-2017 09:33 1171 0

В Южна Америка често се шегуват, че да знаеш испански език и да разбираш чилийците, говорещи испански език, са две коренно различни неща.
Майтап, майтап... Самите хора в страната признават, че има региони, в които думите излизат по странен начин.
През вековете една от тях - condoro, е придобила двусмислено значение в почти цялата територия на Чили.
Кондор е онази птица, знаете. Впечатляваща и властна. Кондоро обаче е и някой, който прибързва и прави досадни, глуповати грешчици. Някой, на когото в нашия жаргон викат "шматка".
Има една история, която поетично може да бъде описана като "Как El Condor стана condoro". И ако дотук не ви е станало ясно, говорим за Чили, за футбол, за една типична история за страст до лудост, която в тези части на света е най-нормалното нещо. Като дишането, храненето и съня.

Роберто Антонио Рохас Саеведра се появи на света с четири звучни имена, от които планетата използваше обикновено само две - Роберто Рохас. В Чили се ограничаваха до едно - Кондора.
Така стана известен, още когато през 1976-а сложи ръкавиците за първия си професионален мач като вратар. Случи се с екипа на Депортес Авиасион - отбор на военните, на авиацията. После мина през гранда Коло Коло, за да попадне в рая на футбола - Бразилия, за да играе с емблемата на славния клуб Сао Пауло. И тук е мястото да кажем, защото често ще се чудите, докато четете следващите редове - Рохас и до днес живее в Сао Пауло, където го приемат за свой.
Два пъти стана шампион на Кампеонато Паулиста за едва трите си сезона като състезател на гранда. Преди това има два дубъла в Чили с Коло Коло, където остана 10 години. През 1987-а го избраха и за най-добър вратар на Копа Америка, въпреки че Чили не я спечели.
Изобщо - през 80-те Кондора беше звезда.
Но големият ден в кариерата му съвпадна с края на въпросното десетилетие, а сцена за него трудно можеше да избере по-добре.
Предисторията бе сглобена в една срамна нощ за бразилския футбол през 1987-а, когато селесао бе смазан с 4:0 от чилийците, които тогава изобщо не бяха някаква футболна сила.
Поражението ги изхвърли от споменатия турнир Копа Америка, а на вратата на съперника Рохас правеше чудеса. Това 0:4 спокойно можеше да е 6:5 с оглед на кристално чистите положения.

"Кондор-свръхчовек", написаха тогава бразилските вестници.
Две години по-късно съдбата даде шанс за реванш на златистите, но много повече от това бе заложено на карта. Групата бе затегната, Чили бе с равни точки с Бразилия на върха, след като и двата отбора бяха се разправили с Венецуела, а пряката среща в Сантяго завърши 1:1.
По-добрата голова разлика на селесао даваше предимство на домакините, които се нуждаеха от реми на "Маракана", за да стигнат финалите на Мондиал 1990 в Италия.
На 3 септември 1989-а арената на толкова футболни истории вижда една от най-причудливите. И такава, която завинаги остава в летописа на играта.
Трибуните са пълни около 3 часа преди мача, като тогавашната "Маракана" побира официално 145 000 зрители. Според бразилските медии в тази вечер поне 160 000 са се натъпкали под небето на Рио край терена, за да видят как Бразилия стига световното.
Тафарел, Алдаир, Бранко, Дунга, Бебето, Карека... Домакините са отбор, пълен със звезди. Светът знае малко за Хайме Писаро, Хуан Карлос Летелиер и Хектор Пуебла, които са насреща. Най-известен е капитанът и вратар - Роберто Рохас-Кондора.
Полувремето минава под натиск на бразилците, ритници през краката от чилийците и няколко геройства на Рохас. Публиката е притеснена - все още е 0:0 и един гол за гостите...
В 49-ата минута Карека праща "Маракана" в транс с гол, който отваря вратите за Мондиала. Следват минути на бразилска самба и второто попадение виси на косъм.
В 67-ата минута топката е далеч от вратата на Чили, когато се случва най-важният момент в мача. И в кариерата на Кондора. И - при други обстоятелства - който може да бъде един от най-важните в цялата приказка за световни първенства по футбол.

Рохас пада на земята, след като до него избухва бомбичка или ракета, хвърлена от трибуните.
Кадрите показват, как тя още тлее до него, а вратарят агонизира на тревата. Чилийците се хващат за главите, съдията от Аржентина Хуан Карлос Лустау опитва да стигне до вратаря и да види състоянието му. Дори бразилците са притеснени, опитват с жестове да укротят "Маракана".
Една жена на трибуните е вцепенена повече от всички останали. 24-годишната Росенери Мело до Насименто е фенка на Флуминенза, която в емоциите след гола танцува с останалите от златистото море. Хвърля във въздуха ракетата, но не успява да я изстреля добре и тя пада близо - до вратата.
С ужас вижда как до нея рухва Рохас и е уплашена за здравето на вратаря на Чили.

Днес, ако питате някой за жена с това име, той ще се усмихне широко и ще каже: "Говорите за La Fogueteira!". Това е нарицателно за някой, който е изградил пиротехнически чудеса, цял арсенал от такива.
Но в онези секунди на Росенери не и е до смях, а хората около нея я гледат гневно.
Рохас още е на тревата, а тв каналът, който излъчва мача, предлага само едно повторение - нещо пада до вратаря и той ляга, държащ се за главата. Това "нещо" видимо гръмва и от него излиза огън при допира с терена, значи чилиецът е ранен от него!
Мачът е спрян. Гостите напускат терена, а бразилците се държат отчаяни за главите. Те са аут от световното, ако се вземе най-логичното решение за служебна загуба.
Рикардо Гомеш, техният капитан, не се прибира в съблекалнята близо половин час. Седи на игрището, ръкомаха към публиката и се държи за главата.
"Мисълта, че пропускаме световното, бе нетърпима, ужасна", казва години по-късно.
Стадионът бушува, иска кръв и смърт. Защото при напускането на терена Парисио Янес, един от чилийците, се хваща за мъжката гордост и няколко секунди демонстративно прави движения по посока на публиката в тази поза. Ражда се един мит на южноамериканския футбол. От онзи ден нататък всеки, който го прави (а не се случва никак рядко) е посочван, че прави "Пато Янес".
ФИФА присъжда победа с 3:0 за Чили на първо четене още в часовете след двубоя, но оставя вратата за преразглеждане след събирането на доказателства.
Пауло Тешейра, днес футболен агент, тогава е фоторепортер край терена на "Маракана".
Той разказва:
"От там, където бяхме - до вратата, ясно се видя как бомбичката или каквото беше това, пада на метър-два от Рохас. Не можах да повярвам, че той се търкаля на земята и как има кръв по лицето си."

Тешейра е изумен и сигурен, че е измама. Но няма кадър на момента на избухването, просто не го е уловил. До него е Рикардо Алфиери, който е внимавал повече. Колегата снима за японско спортно списание.
Тешейра обаче разбира веднага значението на тези снимки и ултимативно казва на Алфиери: "Няма да напуснеш страната, преди тези снимки да са публикувани във вестниците тук!". Не го изрича случайно. Японското списание не приема да се обработват фотоси в друга лаборатория, освен неговата. А тогава дигитални фотоапарати няма. И си чака кадрите в суров вид, за да ги прояви.
Тешейра предприема отчаян ход "за родината". Тича до до най-близкия радиокоментатор, който шокиран предава за събитията от терена на 3-4 метра от вратата.
И му посочва Рикардо. "Той снима всичко, има кадър с гръмването на ракетата!" Естествено, репортерът си е репортер. Веднага отива при фотографа с важните снимки и го включва наживо в ефир.
Така вече се знае, че кадри на инцидента има и Алфиери няма къде да мърда... Цяла Бразилия, светът и ФИФА, чакат неговите негативи да бъдат проявени. Никой в лудата по футбола страна, изправена пред отпадане от световното, няма да го пусне да си ходи в Токио.
Четири часа му отнема да се отиде до най-близката фотолаборатория, да се подготви тя за действие (късен час е), да се изчака човек от бразилската и чилийската федерации, както и представител на ФИФА.
Снимките излизат - четири съвсем ясни кадъра как лети ракетата и къде пада.
"Глобо" - най-влиятелният вестник в Бразилия, пуска серията фотоси и обвинява чилийския вратар в измама. ФИФА се събира в Швейцария по темата. И присъжда 2:0 за Бразилия (технически се добавя допълнителен гол).
Ден по-късно Рохас признава, че е тръгнал подготвен от съблекалнята на "Маракана" и е имал бръснарски ножчета в ръкавиците си, скрити добре. И в момента, в който е усетил падането на ракетата, се е порязал по лицето, за да предизвика инцидента и спирането на мача.
А в деня след двубоя чилийските вестници, неподозиращи за измамата, пускат негова снимка от клиниката с огромна превръзка на лицето, ранен "от бразилската ракета". Герой на нацията. За няколко часа...
Всъщност, и до днес. Рохас е със статут на култов герой в Чили - жертвал се е за родината! Той се оттегля и се скрива от света в родната си къща, докато чака решението на ФИФА. Тя го вади от футбола завинаги, а вратарят е едва на 32 години.
Три години по-късно най-самотният човек на планетата е спасен и върнат във футбола от... бразилци. Хората от Сао Пауло го канят да работи в клуба като треньор на вратарите. Именно негова е основната заслуга за израстването и превръщането в мегазвезда на Рожерио Сени, който счупи куп рекорди в кариерата си и е най-резултатният вратар в историята на футбола.
В Бразилия Кондора също не е мразен. По-скоро е фигура на лек присмех, задето не успя с измамата си. Самият той е корав характер, не се дава.

И на хепатит С, който можеше да го убие преди няколко години, и на рак на белите дробове, с който също се сбори успешно преди десетилетие. Просто е корав тип.
Споменът за "Маракана" е най-големият му кошмар.
Днес Рохас е на 57 години и е разказвал историята неведнъж, като посочва за основен двигател на измамата треньора на Чили Орландо Аравена. Той, заедно с доктора на националния Даниел Родригес, са изхвърлени също завинаги от футбола. Кондора твърди, че те са настояли да вземе ножчетата и да ги използва при възможност. Но признава, че това е най-голямата глупост, която е правил в живота си. Една голяма condoro.
Росенери Мело почина на 45 години от мозъчен аневризъм, въпреки че преди това животът бе благосклонен към нея. Тя се превърна в звезда в Бразилия... задето хвърли ракетата, която доведе до измамата. Fogueteira do Maracanã се снима за Playboy в страната два месеца след мача, а в този момент вероятно бе и най-интервюираната жена в Бразилия.

През 2007-а тя се извини на Рохас при една тяхна среща в Сао Пауло, а четири години по-късно почина.
Мачът и до днес е паметен, наричан Condorazo - или как Кондора опита да направи "Мараканазо" на бразилците. Не е точно, но е някакъв опит да го преведем от играта на думи.
С две думи - незабравим момент в историята на футбола.
И къде другаде да се случи такова нещо, ако не на континента, където огънят гори и по трибуните, и по терена, и в душите на героите с изпотени фланелки?



Седмични издания
НОВИНИТЕ ВЧЕРА ДНЕС