Атлет на 50 надбяга времето и алкохола

Състезателят на ЛК "Галакси" Никола Петков остана на последното 25-о място на 800 метра в Националния шампионат през уикенда, но се чувства победител

Мнения

от Юлиян Ангелов 8640 прегледа 0

Юлиян Ангелов

На завършилия през уикенда Национален шампионат по лека атлетика се случи нещо невероятно. Не става въпрос за Венелина Венева-Матеева, която на 44 години спечели деветата си национална титла в скока на височина в зала. По традиция у нас всеки нов парламент се открива от доайена сред депутатите. Ако това се пренесе в атлетиката, то това право в Националния шампионат тази година в "Асикс Арена" София би следвало да се падне на Никола Петков. Атлетът на СК "Галакси" Пловдив завърши на 25-о място в бягането на 800 метра при мъжете, при това с време 2,34,02 - с 41.30 секунди по-бавно от това на победителя Алекс Василев. Едно важно уточнение - Никола е с 26 години по-възрастен от победителя, който тази година ще духне 50 свещички на тортата си за рождения ден на 6 юни.

Ето любопитната история на Никола Петков, която той се съгласи да разкаже специално за читателите на "Марица":

-Г-н Петков, бихте ли се представили?

- Казвам се Никола Петков и съм на 50 години. Започнах да се занимавам с лека атлетика от 2015 година. Много късно. Причината да започна да се занимавам с лека атлетика е синът ми Кирил. Той тренираше при Ива Пранджева тогава. Аз като родител стоях и го чаках да приключи с тренировките. Реших, че вместо да стоя час и половина на пейките, по-добре е да правя нещо. Тогава попитах Ива дали тя тренира такива състезатели като мен. Тя ми каза, че единственият човек, който се занимава с хора на моята възраст, е Груди Делчев. Така започнах при него да тренирам и правя това до ден-днешен.

- Има ли някаква друга причина все пак да започнете да спортувате толкова късно?

- Имах един много сериозен личен проблем. Бях с алкохолна зависимост. След като преминах през етапите на лечение, трябваше по някакъв начин да се занимавам с нещо тонизиращо. Точно този промеждутък между 18 и 20 часа се оказа идеален за лека атлетика. С Груди тренирахме в продължение на две години. След това започнах да участвам на състезанията за ветерани.

- Научиха ли ви на нещо редовните занимания със спорт?

- В много добра кондиция се чувствам. Спортът ми дава по-голяма мотивация. И работата ми е по-добре подредена вече. Чувствам се по-дисциплиниран. Ежедневието ми е - тренировка и работа. В момента се състезавам за клуб "Галакси". Държа да отбележа, че нямам нищо общо с Красимира Петкова, не сме роднини. Помолих да ме картотекират. Така можех да участвам наравно с най-добрите в атлетиката. Аз знам, че не мога да постигна кой знае какви успехи и резултати при мъжете.Това за мен е едно контролно бягане в подготовката ми за големите състезание за ветерани. Сверявам си часовника, за да знам какво мога да очаквам на другите състезания.

-Въпреки късния си старт имате ли успехи на пистата?

- Да. Станах балкански шампион в щафетата на 200 метра. После балкански шампион в Нови Сад на другата щафета, която е специфична - 800 метра, 400, 200 и 100 метра. След това спечелих бронзов медал на индивидуално на 800 метра в Нови Сад 2016 година. Това ме накара да се занимавам с бягането все по-сериозни. Продължих да се занимавам с лека атлетика и редовно участвам във всички състезания за ветерани от републикански шампионат. Участвах и на открит шампионат за ветерани на Сърбия в Белград. На 2 и 3 март имам състезание в Истанбул в зала. Не ги пропускам.

- Имате ли мечта в спорта и каква е тя?

- Аз съм малко амбициозен и сега мечтата ми е да участвам на европейско за ветерани. Евентуално ако мога да се кача на стълбичката за медали на такъв форум, това ще е върхът в така наречената моя кариера, която съм я стартирал от 2015 година насам.

- Това е старт на 46-годишна възраст. Преди това спортувал ли сте нещо?

- Нищо сериозно. Малко бойни изкуства, малко бокс, със Станислав Багалев се занимавах и с ВингТчун на приятелска основа. Така сериозна на състезателно ниво като атлетиката - никога.

- С какво освен атлетика се гордеете?

-За мен е гордост, че преодолях зависимостта си от алкохола. Много ми помогна екипът на "Дневни грижи" в Пловдив. Г-жа Деница Вълчева направо тя си ме изкара от блатото за алкохола. В заключение искам да кажа на всички хора, които се сблъскват с проблем като моя - вярвайте, спортувайте и ще успеете.

Коментари