Новини

Мария Петрова за гимнастиката, Боби Михайлов и мечтите си

Беше ми скучно да съм балерина, признава легендата, която влезе в книгата на "Гинес" заради постиженията си

Мнения

от Екип Марица 2004 прегледа 0

Мария Петрова за гимнастиката, Боби Михайлов и мечтите си

Пловдив има една кралица и една царица в спорта. Няма спор, че Стефка Костадинова е Царицата на леката атлетика. Днес ви представяме Кралицата на художествената гимнастика - Мария Петрова, последната ни голяма звезда в индивидуалното направление.

Пловдивчанката (родена на 13 ноември 1975 година) е трикратна абсолютна световна и двукратна европейска шампионка - рекорд, който е записан в книгата на “Гинес”. Мария не се отдалечава от спорта - стана международен съдия, президент на техническия комитет на Европейския съюз по художествена гимнастика и заместник-шеф на родната федерация.

- Здравей, Мария! Каква беше 2018 г. за българската художествена гимнастика според теб?

- Измина една успешна година за българската художествена гимнастика. Организирахме две големи първенства - световна купа и световно първенство, което дълги години не бе организирано в България. Като страна и като спорт даваме заявка, че сме част от елита. Показваме, че се интересуваме, ангажираме се и приемаме нашите чуждестранни гости в България.

- Да се върнем към началото на твоята изключителна кариера. Кога спря да съжаляваш, че не стана балерина, а състезателка по художествена гимнастика?

- Това много бързо мина. Аз сама реших, че не искам да бъда балерина. Беше ми скучно. В гимнастиката ми беше много по-интересно. Така че този момент беше изключително бърз. Бях малка, не ме облякоха в пачка и в рокля и просто се насочих към гимнастиката.

- Баща ти Димитър Петров не искаше ли да те направи българската Надя Команечи? Нямаше ли такива амбиции?

- Аз не ставам за спортна гимнастичка. Той казваше - ти си кашкавал. Веднъж ме учеше, исках да направя задно салто в трапа. Така го направих, че поех трапа с лицето, носът ми се обели. Така се бях огънала, не ставам за спортна гимнастичка.

- Започваш да тренираш в Тракия (Пловдив), а после се местиш в Левски. Кое продиктува тази смяна?

- По това време в национален отбор можеше да стигнеш предимно ако кандидатстваш за ансамбъл. А и тогава, и сега за него се търсеха високи, стройни момичета. Аз бях мъничка, изключително ниско детенце. Всъщност никога не ме канеха да бъда в национален отбор, а бях най-добрата в клуба ми. Баща ми се ядоса и каза: „Трябва да отида при Нешка Робева и да попитам това дете ще учи ли, или ще става гимнастичка? Да я оставя ли в гимнастиката, или да я отказвам?“. Всъщност той беше причината да дойда в София. Нешка каза: „Дай да видим това дете какво може, какви качества има“. И така останах в София.

- Триумфираш в може би най-трудното време, когато държавата абдикира от спорта, ставаха промени, нямаше стабилност. Това доколко ти повлия?

- Тогава се разпадна Съветският съюз и се появиха още шест нови конкурентни държави. Всъщност и шестте бяха силни, защото произлизаха от Съветския съюз. Мисля, че тогава бяхме добър екип като ръководство, състезатели, защото шеф на федерацията беше Дора Шишкова. Една изключително ерудирана и амбициозна жена, която по това време беше, както съм аз сега - шеф на европейската гимнастика. Тя работеше със замах. Национален треньор беше Нешка Робева с целия екип. Имаше много талантливи гимнастички. С гордост мога да заявя, че повечето бяхме от Пловдив - аз, Диана Попова, Ивелина Талева, Валя Кевлиян, Ина Делчева… Имахме талантливо поколение и добър екип. И ние не сме усетили тези проблеми в държавата.

- Ти си трикратна абсолютна световна шампионка - през 1993 г. в Аликанте, 1994 г. в Париж и през 1995 г. във Виена. Коя бе най-трудно спечелена и защо? И защо се отказваше след всяка титла?

- Беше много трудно - как няма да се отказвам? Може да звучи банално, но е факт - по-трудно е да се задържиш на върха, отколкото да стигнеш до него. Най-трудната ми титла беше последната във Виена, тъй като тогава вече бях на 20 години и вече имах други интереси, имах и по-друг живот.

- Кога каза окончателно край?

- Окончателно беше след олимпиадата в Атланта през 1996 г.

- Лесно ли взе това решение?

- Отдавна го бях взела. Наистина тогава беше краят, нямаше как повече да се продължава.

- През 1995 г. те включват в книгата на “Рекордите на Гинес”, през 2006 г. си обявена за една от 10-те най-добри гимнастички в историята на международната федерация.

- Това е голяма оценка и признание. А и досега, когато се срещам с хора, които знаят, че съм рекордьорка в „Гинес“, това много ги впечатлява. Също и десетте най-влиятелни и значими гимнастички за миналия век си е голямо признание. Аз съм изключително горда, че сме две българки там.

- Какво си каза, когато разбра, че повече няма да имаш триразови тренировки, лагери, режими?

- Свобода, ядене на корем, лежане на дивана, гледане на филми, правене на каквото си искаш. Няма кой да те контролира, няма кой да ти казва какво да правиш, няма да ставаш в 5:30-6:00 часа всяка сутрин.

- Спирам с художествената гимнастика и искам да те попитам какво ти подсказва датата 23 декември 1994 година?

- Наградите „Спортен Икар“. През декември се даваха всички големи награди на спортисти. На тези Икари бях наградена за спортистка на годината, а Борислав Михайлов беше награден за спортист на годината, благодарение на тяхното прекрасно представяне и гордост, която всички усетихме в България.

- И оттогава е вашето познанство.

- Да, вече 20 години сме женени, а от четири преди това ходим.

- И двамата с твоя съпруг сте ръководители в спортовете, които ви изградиха като личности. Кой е президентът в семейната ви къща - ти или Борислав Михайлов?

- Зависи от сферата, в кухнята аз съм шеф. Като семейство, като партньори ние сме равноправни и сме едно нормално семейство. Няма президенти.

- Още ли се увличаш по екстремните спортове?

- Да, това ме зарежда.

- Какво предвижда програмата ти в това отношение?

- Смятам, ако отида на гости при една приятелка, която живее в Дубай, да направя скайдайв. Досега съм се спускала с парапланер с хора, но бих искала от по-голяма височина и свободно падане.

- Последен въпрос - за какво мечтае още “златното момиче” Мария Петрова?

- В професионален план мечтая да имаме олимпийски златен медал. Искрено и от сърце се надявам да ни се случи. В личен план бих искала моето семейство да бъде успешно, обединено. Да бъдем все така заедно, както сме досега. Може би много искам, но желая и аз, и мъжът ми да сме здрави, нашите деца да са успешни и да са здрави. Ако мога винаги да пазя баланса между работата и семейството, би било прекрасно.

Мария Петрова за гимнастиката, Боби Михайлов и мечтите си

Мария Петрова за гимнастиката, Боби Михайлов и мечтите си

Мария Петрова за гимнастиката, Боби Михайлов и мечтите си

Мария Петрова за гимнастиката, Боби Михайлов и мечтите си

Коментари