Новини

Братя Кочанови запазиха българското в САЩ и Нова Зеландия - 1 част

Родните таланти в плуването да поемат към САЩ, съветва Петър Кочанов

Пловдив

от Симеон Златев 747 прегледа 1

Братята Петър и Валентин Кочанови са от най-изтъкнатите пловдивски спортисти през 80-те години на миналия век. Двамата носят много медали и слава на града и страната.

Братя Кочанови започват спортния си път под тепетата и израстват като елитни спортисти под ръководството на напусналия ни през миналата година Димитър Дръндаров - Дръндара.

След множество митарства в момента живеят на много отдалечени места от България. По-големият Петър, роден през 1963 г., е в САЩ, а по-малкият Валентин, роден през 1966 г. - в Нова Зеландия.
За голямо съжаление двамата именити плувци не работят за любимия си спорт. Децата и внуците им живеят и се развиват в чужбина, както още доста интелигентни хора, израснали у нас през 70-те и 80-те години на миналия век.
Макар и далеч от родината, братя Кочанови са запазили българския език и традиции за семействата си.
Липсата на хора като тях се усеща много - както в спорта, така и в обществения живот.

Представяме ви първия от двамата братя - Петър Кочанов. (Интервюто с Валентин Кочанов четете утре сутрин).

- Петьо, как започна всъщност с плуването?

-Много малко хора знаят, че до трети клас тренирах футбол към Спортното училище в Пловдив. След четвърти клас нямаше паралелка. Можеше да се избира само между плуване и спортна гимнастика.

Имаше приемен изпит, включващ три изпитания - бягане, скок и хвърляне на топка. Димитър Дръндаров-Дръндара ме хареса заедно с още двайсетина момчета и момичета. И полека-лека започнах да тренирам плуване и да привиквам с водата.

- Кога постигна първите успехи?

- Още на турнира „Златна рибка“. На него спечелих бронзов медал на 100 м св. стил, а първи стана друг пловдивчанин - Христо Нончев (Ичо). Завоювах и първо място с щафетата на „Локомотив“ (Пд).

- Печелеше без особен проблем всички дисциплини в свободния стил - от 100 до 1500 метра. А тогава нямаше 50 метра...

- През 1978 г. на турнир „Младост“ в Пловдив станах първи на всички кроулови дистанции - от 100 до 1500 м. После повторих същото на следващата година, когато на републиканското лично първенство на малък басейн, пак в Пловдив, взех всички златни медали в индивидуалните дисциплини на свободния стил. Ставал съм шампион и на бътерфлай и на съчетано на голям и на малък басейн за мъже.

-Кога стана майстор на спорта, което в онези години си беше атестат за висока класа?

- През април 1977 г. в Сандански на 1500 м св. стил.

- Кои са най-големите ти успехи в плуването?

- Не мога да кажа с абсолютна убеденост, но съм ставал два пъти трети на 200 м св. стил на Европейска купа при мъжете.

На европейското първенство през 1985 г. в София на голям басейн станах осми на 200 м св. стил и четвърти в щафетата 4х200 м свободен стил. Плувах заедно с Цветан Голомеев, брат ми Валентин Кочанов и Камен Атов. Особено ценен ми е и сребърният медал от европейското за юноши във Флоренция през 1978 г.

-Освен при Димитър Дръндаров при кой друг си тренирал?

-При Дмитрий Ковпик и Иван Сивак, които бяха треньори от СССР и тренираха националните отбори на България за известен период, както и при Тодор Лазаров.

-Доволен ли си от спортната си кариера?

- Да, в общи линии съм доволен, но можех да постигна и нещо повече. Не съжалявам обаче за нищо. Времето не може да бъде върнато назад. Приключих през 1989 г. Даже за малко тренирах брат си. После и той се отказа.

- С какъв успех завърши средното си образование?

-Може и да не повярваш, но бях много добър ученик. Оценката ми от дипломата е „много добър 5.35“. Отбих военната си служба в ЦСКА, по онова време най-добрите плувци и спортисти отиваха там. Впоследствие станах офицер. Завърших висшето си образование във ВИФ „Георги Димитров“ задочно през 1998 г. с квалификация „треньор“ и „учител по физическо възпитание“.

Почти нищо не научих там. Имах някои преподаватели, които почти нищо не разбираха от плуване...

-Брат ти Валентин Кочанов по-талантлив ли беше от теб?

-Да. Имаше по-подходящо тяло от моето за плуване - с по-дълги крайници, а и беше по-висок. Аз обаче бях по-трудолюбив.

- С кои наши плувци беше приятел?

-С всички. Особено дружах обаче с Бранко Попов, Радостин Авджиев, Цецо Голомеев - Бог да го прости!

-А кога замина за САЩ? И как ти потръгна изобщо в страната на неограничените възможности?

- Заминах за Америка през 2000 г. Поразпитах дали мога да опитам нещо с плуване, но парите ми се видяха малко и изобщо не се пробвах. Реших да изкарам професионална шофьорска книжка и станах шофьор на камион. Даже си направих компания и си купих собствен камион. Изкарвах нелоши пари, но работата не беше лека.

Честно изкарвах залъка си с тежък труд. Сега живея в Сарасота, щата Флорида. Тук климатът е чудесен. Имам и плувен басейн в двора на къщата си. В слънчевия щат всяка къща разполага с басейн. Моят е с дължина от 15 м и е широк четири метра, като има два коридора.

-А тренираш ли в него? Мерил ли си колко плуваш 50 метра св. стил?

- Да, правя нещо като тренировки. Плувам 50 м св. стил за 28 секунди. Не е зле за мъж на 55 г. Даже участвах на едно-две ветерански първенства в България, когато се връщах у дома...

-Как може да се подобри българското плуване?

-Песимист съм, и то голям. Не виждам как нещата изобщо могат да се оправят. В днешна България няма плувна база, а и парите са изключително оскъдни. Без тези два фактора, взети заедно, не може да има каквото и да е развитие напред. Ще ти кажа нещо преживяно лично за българското плувно ниво. През 2015 г. присъствах на държавно първенство на Спортната палата в София, даже ме помолиха да наградя някои от победителите. Първенецът на 200 метра св. стил при мъжете стана с по-слабо време от моето отпреди тридесет и пет години.

-Добре де, все пак няма ли някакъв изход?

- Има... Да се открие талант, да се мотивира и да се изпрати да се развие в университет на САЩ. Това е пътят на Антъни Иванов. Ще видиш, че след като дойде в САЩ, постиженията му още ще се подобрят.

-А каква да бъде ролята на БФПС?

- Да насочва и да подпомага плувните таланти да идват да плуват и да тренират в САЩ.

-А клубовете какво да правят?

- Те трудно могат да се занимават с високо спортно майсторство - също така нямат база и пари.

- А как ти се струват треньорите у нас?

- В България винаги треньорите са били по-скоро педагози, а не толкова треньори по чисто спортната част. Панчо Гюрков например работеше само с готови състезатели.

- Рисуваш крайно песимистична картина. А как по времето на Народна република България се постигнаха такива големи успехи?

- Държавата даваше всичко за спорта. Освен това ние имахме медицинско осигуряване на световно ниво и тренирахме заедно понякога с едни от най-добрите плувци на планетата - отбора на СССР и отбора на ГДР. Храната също беше на висота, а и възстановяването също.

- А не можем ли просто да си купим плувци, които да плуват за нас в настоящето?

- Взе ми думите от устата. Точно това трябва да правим - да си купим елитни състезатели от чужбина, които да плуват за нас. Виж отбора на Франция, който стана световен шампион по футбол това лято - почти всички не бяха етнически французи, но играеха за Франция и тя завоюва златните медали...

- А не е ли по-добре да се опитаме да задържим собствените си таланти?

- Разбира се. Виж обаче какво стана с Кристиян Голомеев. Вместо БФПС да го задържи да плува за нас, федерацията допусна той да се състезава за Гърция.

- А ако ти предложат да се върнеш и да помогнеш на националния отбор?

- Обичам плуването, но пак повтарям - в България няма условия, няма база, няма пари. Нищо не може да се получи, колкото и да се стараеш.

Втората част - интервю с Валентин Кочанов може да прочетете ТУК

Коментари