24 години без Тодор Диев Великият пловдивчанин рецитира "Аз съм българче"

Валяка от "Кючук Париж" отказал астрономическа оферта от Ботафого
05-01-2019 05:17 1456 0

Дончо Донев

Навръх Йордановден в мразовития януари преди 24 години от този свят си отиде един от най-великите български футболисти за всички времена. Тодор Диев бе изключително скромен човек. Толкова скромен, че не съзнаваше своето величие. А през бляскавата си кариера Диев влуди дори Бразилия на Пеле и Гаринча, като накара местните богаташи да предложат астрономически суми, за да смени малкия стадион в "Кючук Париж" с митичния "Маракана" в Рио де Жанейро.

Когато си отиде, Тодор Диев беше технически директор на своя Спартак Пловдив, който успя отново да види в А група след близо три десетилетия. За съжаление го загубихме без време, а можеше да даде още много на футбола ни и на любимия си клуб. Валяка от "Кючук Париж" почина няколко седмици преди да навърши 61 години. След себе си обаче той остави спомена не само за брилянтен футболист, прославил своя Спартак и родния Пловдив по целия свят. Бате Дорчо, както го познаваха съвременниците му, ще го запомнят като уникално добър човек и всеотдаен приятел.  

Тодор Диев е с най-голям принос за шампионската титла на Спартак през 1963 година. Той е и носител на купата на страната през 1958-а, а също така вицешампион през 1962 г. Голмайстор на шампионата - през 1955 г. с 13 гола, 1962-ра с 23 гола и през 1963-та с 26 гола. В "А" група изиграва общо 308 мача и отбелязва 146 гола. В евротурнирите за Спартак (Пд) има 6 мача и 1 гол (4 мача с 1 гол в КЕШ и 2 мача за купата на УЕФА). В националния отбор дебютира на 13 ноември 1955 г. срещу Чехословакия 3:0 в София, а последният му мач е на 27 октомври 1965 г. срещу Белгия 0:5 в Брюксел. Има изиграни 55 мача и отбелязани 16 гола. Участва на СП-1962 в Чили (играе срещу Аржентина) и ОП-1956 (бронзов медалист). Автор на гол срещу Бразилия на стадион "Морумби" през 1958 година, когато му предлагат трансфер в страната на кафето.
Диев играе в тима от "Кючук Париж" от 1950 до 1966 г. Изключение е периодът 1952-1953 г., през които е футболист на „Спартак”-София. Голмайстор на шампионата е през 1955 г., когато е навършил 20 години, с 13 гола, през 1962 г. - с 23 гола, и през 1963 г. - с 26 гола. 

Великият син на Спартак се проявява много силно при гостуването на националния отбор през 1958 г. в Бразилия, където на стадион „Морумби” в Сао Пауло реализира гол, получава оценка 9, и ръководството на един от най-силните бразилски отбори „Ботафого” от Рио де Жанейро му предлага трансфер за 320 000 долара. Сумаат е астрономическа за своето време. Това означава, че на нашия футболист му е направено предложение да играе в един отбор с Жилмар, Зито, Сантос, Гаринча - световни футболни величия, станали след само след четири месеца световни шампиони, както и че Диев щеше да е първият ни футболен милионер, ако имаше желание и възможност да приеме поканата. Дорчо от "Кючук Париж" обаче отклонява предложението. Дали е по патриотични подбуди, или заради няколкото офицери от Държавна сигурност, които придружават националния отбор. Неоспорим факт е обаче, че като получава офертата, Диев рецитира пред вцепенените мултимилионери стихотворението "Аз съм българче".

През 1963 г. избраният за селекционер на Отбора на света Фернандо Риера, който ще се изправи срещу Англия по случай 100 години футбол в Албиона, праща повиквателна на Диев. Председателят на Българската футболна федерация Недялко Донски обаче заявява, че той е в слаба форма.

Истината е друга - същата година Диев е голмайстор с 26 гола. Донски предлага на Риера други наши футболисти, а именно - Иван Колев и Георги Аспарухов. Той прави това, въпреки че поканата е лично отправена към пловдивчанина и естествено, предложението не се приема. Така бе изпуснат шансът за първи път български футболист да бъде включен в световен отбор.

Донски е и задкулисният манипулатор Диев да не бъде избран за футболист №1 за 1963 година, както и да не му бъде осигурено лечение в чужбина след получената травма на мача с Белгия. Националите разгромяват силния тим на фламандците, след който вицепрезидентът на УЕФА Крайе казва, че е силно впечатлен от Диев, твърди доцент Васил Василев - Хаджиджамалов.

За световното първенство в Англия през 1966 г.  вторият човек в БКП след Тодор Живков - Борис Велчев, и Недялко Донски на практика формираха националния отбор, като наложиха футболисти от софийските отбори и пренебрегнаха Диев. При евентуално негово участие в Англия през 1966 г. нападението ни щеше да има друг облик, да е по-ефикасно, защото там страната ни се представи зле, направо трагично. Въобще всичките мачове на Диев в националния отбор от Чехия до Белгия, през мача срещу Унгария на световното (с гол на Диев, получил най-висока оценка), срещу Германия и срещу Франция (завършили с наша победа, съответно 1:0 и 1:0), чийто капитан Льорон поставя на Диев най-висока оценка.

Във футболната история за него е записано: „Мощен и бърз, той помита всичко по пътя си по дясното крило, отличен реализатор. ”За заслугите си към българския футбол на Диев му е присвоено званието „Заслужил майстор на спорта” от 1961 година, когато е награден и със златен „Орден на труда”. Включен е в идеалния отбор на България на 30-летието 1944-1974 г. Клубният стадион на „Спартак“ носи името на Тодор Диев от 1999 г.



Седмични издания
НОВИНИТЕ ВЧЕРА ДНЕС