Валери Димитров: Запалих се по карате от екшъните

Българите трябва да сме по-единни, убеден е Спортист №1 на Пловдив
17-12-2018 08:43 484 0

Валери Димитров е един от най-успешните български каратисти. Той е осемнадесет  пъти европейски шампион по карате шинкиокушинкай и трикратен световен шампион. Занимава се с карате киокушинкай от 1995 г.
Възпитаник е на Георги Попов. От 1997 г. се състезава за АСКК „Тракия“. Носител на купа „Верея“ през 1999 г. и 2000 г., шампион на България през 2000 г., 2001 г., 2002 г., 2003 г., 2006 г. През 2000 г. печели и турнира „Супер гард“, както и приза за най-добър състезател на турнира. Валери Димитров е трикратен носител на световната купа на WKO:  2005 г. в Осака, Япония, до 80 кг (финал срещу Алексей Леонов, Казахстан),2009 г. в Санкт Петербург, Русия, над 80 кг (финал срещу Норичика Цукамото, Япония) и 2013 г. във Вилнюс, Литва, над 80 кг (финал срещу Лукас Кубилиус, Литва). Димитров бе избран за Спортист на Пловдив за тази година. Отличието му е второ след това през 2013 година.

-Валери, честито избиране за Спортист на Пловдив за 2018 година! Изненада ли те изборът?

-Благодаря. Изненадан съм. Не очаквах тази награда. Но не мога да скрия, че съм щастлив и доволен. Не съм смятал колко титли мога още да спечеля, най-важното е да съм здрав. Винаги съм казвал, че Пловдив е най-красивият град. Никога не съм си и помислял да живея другаде. Пловдив има много силни традиции в бойните спортове. Искам да пожелая на пловдивчани здраве, късмет и щастие и да се насладят на истински семеен уют, който самият наш град предлага на всички.

- Преди няколко седмици спечели 18 европейска титла. Какво е да си на върха толкова години?

-Не е важна бройката на титлите. Важно е хората, които стоят за мен да се чувстват горди и щастливи. Това е важното.Екипът ми е шихан Георги Попов, сенсей Димитър Трампов и всички момчета и момичета, които тренираме в АСКК "Тракия". Естествено и националният отбор, но с тях се виждаме само по лагери, а в клуба сме всеки ден.

-От 1995 година се занимаваш с карате. Как се запали по този спорт?

-Най-баналният отговор е от екшън филмите. Тогава бяха актуални Джеки Чан, Жан Клод ван Дам и Брус Ли. Аз имах желание по рано да почна да тренирам. Баща ми каза, че когато мога да съм самостоятелен, да ходя до залата и да се връщам, тогава ще ме заведе да ме запише. И другото е, че исках да тренирам бойно изкуство с пълен контакт - да не е точки. Тогава клубът на шихан Попов беше със сериозно реноме в града и исках да е карате киокушин. Баща ми е бивш военен и шихан Попов е бил инструктор в парашутната бригада, и от дума на дума започнах да тренирам.

-Как разпускаш след състезание?

-Прекарвам възможно най-дълго време със семейството ми и с двете ми дъщери.

-Освен твоята 18 титла, шампионка при жените стана и Иванка Делева. Как ние, българите, успяваме да покоряваме европейски и световни върхове?

-Важен е личният пример и да тренираме заедно. Специално за Ваня тя е човекът, който най-много от по-младите се раздава. Търси да променя и надгражда играта си. Съветва се с треньорите и по-опитните състезатели. Така се израства. Ако тренираш от състезание за състезание, няма как да стане. В нашия тим има много талантливи момчета, които се занимават от първи клас и вече са на 18 години. Стига да останат да се занимават с карате, ги очаква голямо бъдеще. Най-голямата дупка, която се получава, е, след като свършат с юношите, да останат при мъжете, тъй като почват да учат по университети, заминават по чужбина или почват работа.

-По колко часа се тренира в залата, за да станеш шампион?

-Минимумът е поне пет тренировки седмично по два часа. Вече ако искаш да надграждаш и да вдигаш нивото, трябва допълнително кондиционно да се работи. Не по цял ден както е примерно в художествената гимнастика.

-Има ли специфични техники в каратето?

-Арсеналът е много богат. Единствено ударите в слабините са забранени. С ръцете ударите са ограничени само в тялото, тъй като няма ръкавици и протектори и специално при мъжете е на пълен контакт, т.е. няма точки. Колкото си по-комплексен, толкова по-добре. Хубаво е да имаш добро разтягане, техника с краката, закаляване. Това са упражнения, които се правят в залата. Вътрешните качества най-трудно се изграждат. Да не се отказваш, когато е най-трудно, имаш травми, когато се срещаш с по-именит противник, това да те мотивира, а не да сплашва и да те отказва още преди срещата. Специално японските каратеки излиза с нагласата там да умрат. И българите се мъчим да сме така. На последното състезание в Унгария нашите момчета играха с по-тежки противници, но се биха до последно. Това е най-важното.

-Кой е бил най-трудният съперник досега в срещите?

- Ние самите сме си най-трудните съперници. Това да надделееш над себе си е нещо уникално. Да победиш себе си, вече с другите е по-лесно.

- Най-кратката ти победа дотук?

-Никоя победа не е лесна, защото за да стигнеш до там, си го отработил. Най-кратката ми среща на едно Световно първенство през 2007 година. За девет секунди с един удар над главата направих ипон на един украинец.

-Каква е тайната на успеха за теб?

-Да правиш това, което обичаш. Тогава се чувстваш щастлив. Не ти тежи и се получават нещата. Хората покрай теб също да те подкрепят - това също е много важно.

-Имаш съпруга и две дъщери. Как гледа жена ти на твоите успехи?

- Жена ми Гергана също е спортист, макар вече да не се състезава. Тя бе състезател по карате и стана четвърта на Световно първенство в абсолютна категория. Има и приз за най-техничен състезател. Тя ме е подкрепяла винаги през годините и продължава да го прави.

-При двама каратисти кой командва къщата?

-В семейното огнище тя е началникът. В едно семейство жената трябва да командва. Така съм възпитан и така и вярвам, че жената е центърът на семейството. Мъжът помага, колкото може, но жената, ако не го направи, не се получават нещата.

-Какво си пожелаваш за 2019 година?

-Да съм здрав.

-19-та титла?

- Не е важен броят на титлите, а е важно да накараме българите да са по-единни. Да вярват, че и те могат. Като чуеш българския химн, усещаш едно удовлетворение и радост за това, че се е получило. По този начин ти си успял да реализираш това, за което си работил.

-Парите съществена част ли са в каратето?

-В каратето пари няма. Всичко е на собствено израстване, желание и самоусъвършенстване. Ако имаше пари, може би доста повече хора можеха да останат да тренират.

-Има ли текучество на състезатели от каратето?

-Да. Много от юношите и кадетите като дойде време до мъжете, се отказват поради финансови причини или някои създават семейства.

-През последните години състезателите в бойните спортове се връщат с много медали от турнири. Стават ли вече по-популярни в България?

-Коренът на българина е да е войн. Нашата среда и живот имат доста агресия. Хубаво е тази агресия да се изразходва в залите, а не по улиците. Аз мисля, че ще продължи разцветът на бойните спортове. Специално за Пловдив този спорт се представя на много високо ниво.

- Нужно ли е да има толкова много спортни клубове в Пловдив?

- Не е лошо да има. Голямата конкуренция вдига нивото. Специално за бойните изкуства там е индивидуално. Всеки вижда по различен начин нещата. Крайната точка е една, но пътищата са различни.

-Къде ще изкараш Коледа и Нова година?

-В Пловдив със семейството ми.

-Кое е следващото състезание, на което ще участваш?

-В началото на април 2019 на Европейското първенство във Вилнюс, Литва.



Седмични издания
НОВИНИТЕ ВЧЕРА ДНЕС