Частната зала СИЛА - пълна и евтина, издържаният с наши пари Колодрум - празен и на загуба

* Общинският спортен комплекс приема основно много големи събития, но малко на брой * Частната СИЛА е гъвкава с оферти и възможности, докато Колодрума е спъван от фиксираните от общинската управа цени * Основният въпрос е доколко е целесъобразно реализи
01-12-2018 14:35 234 0

Таня Грозданова, Теодор Караколев, podtepeto.com

В съвсем близкото минало Пловдив страдаше от липса на качествена спортна зала, както и място, в което да се посрещат закрити концерти. Не е далеч времето, в което волейболният клуб „Марица“ играеше в малката зала на Лаута, която имаше по-скоро вид на физкултурен салон, отколкото спортна зала. Всички помним и как при дъжд на Античния театър отивахме в халетата на панаира, помещения с ужасна акустика, в които концертите бяха повече някаква друга, но не и музикална емоция.

Днес Пловдив вече има две зали с капацитет да посрещат събития от този мащаб - Колодрума и зала СИЛА. Колодрума събра скорост, функционирайки от няколко години, докато СИЛА активно навлиза в общественото пространство след година и половина живот. Как обаче се развиват тези две зали и на каква цена?

За съжаление, се оказва проблемно обследването и акуратното сравнение на събитията в двете зали, конкретните цени и възможности за тях. Докато частната СИЛА е в правото си да не публикува такава информация и това е донякъде разбираемо, то не става ясно защо общинският комплекс Колодрума не работи прозрачно. Въпреки многобройните заявления и молби от екипа на „Под тепето“  относно наемните цени, за отчет за приходите и разходите, колко и какви събития са се случили, детайлна информация не получаваме вече близо 2 години.

Повърхностен поглед към дейността на двете съоръжения обаче показва, че в СИЛА постоянно се случват интересни културни събития, докато Колодрума остава празен. Само през ноември има няколко планирани мащабни събития, като две от световните звезди, които идват в Пловдив, са избрали именно СИЛА. Българският цигулар Васко Василев вече свири там, после Ищар. Билетите и за двете събития в залата с около 2500 места почти се разпродадоха. През декември предстои и концерт на Горан Брегович, който със сигурност ще напълни комплекса до тавана. „Не може да се оплачем от липса на събития”, коментират от мениджмънта на частната зала.

Този факт е показателен - впечатляващи имена от световната музикална сцена пълнят съоръжението почти докрай. Предвид частната инвестиция това е съвсем логично - бизнес логиката не допуска вложение на средства в повече от нужното. С малки изключения залата се доказва като напълно достатъчна за мащабите на Пловдив - колкото и да се гордеем с клишета, като „спортен град“ или „културен град“, то за повечето събития капацитетът действително е такъв - публика от около 2500-3000 души, колкото, всъщност, е и капацитетът на Античния театър. Това вероятно ще се докаже още тази неделя, когато в Колодрума има концерт на Брит Флойд, който едва ли ще напълни залата докрай.

Изглежда и самите артисти избират по някакъв начин СИЛА пред другите възможности - залата вероятно е по-скъпа от театъра или ГДК „Борис Христов“ и техните под 1000 места, но е по-евтина от Колодрума и неговите над 6000 места, които трудно се пълнят. Разбира се, има имена и събития, които привличат и повече публика. Въпросът в случая е дали си заслужава ние, гражданите, да финансираме един такъв голям и мащабен комплекс като Колодрума за тези малко на брой годишни събития, за които сцената на СИЛА не е достатъчна.

Дори и този проблем не е непреодолим - помним, че поради големия интерес, Стинг направи два концерта в Пловдив, тъй като се очакваше Античният театър да не може да поеме всички желаещи да видят и чуят мегазвездата, ако концертът е само един.

И все пак може да се направи и цялостна рекапитулация - колко хора годишно преминават през единия или другия обект. Разбира се, трудната комуникация с иначе обществения и би трябвало да бъде прозрачен Колодрум, пречи на това.

След дълги опити „Под тепето“ все пак успя да се срещне преди седмици с директора на Колодрума Галина Китена. Видимо е, че поне от спортните събития, които се случват в залата, конкуренция за най-мащабните от тях няма. Залата е търсена, а гостуващите спортисти остават с добри впечатления от нея. Проблемите обаче идват от цялостната организация на една общинска структура. Поради тежката бюрокрация залата не е гъвкава в цените си и съответно управлението  е ограничено в много тесни рамки. Така тя не може да отговаря на пазарните търсения, докато разходите  така или иначе си вървят. Маркетингът също куца.

„Нашата зала е много голяма и е мислена за големи събития. Тук се случват много събития от най-различен род, които доказват, че залата е функционална“, разказа Китена. Въпреки това тя все още не е оживена напълно - например липсва, отново поради сложни административни процедури, ресторантьор, който да се грижи за една задължителна такава услуга за подобен комплекс. Няма и раздвижена общодостъпна спортна база, която да калкулира някакви странични приходи. За разлика от частната зала, където се случват безброй масови спортни активности - комплексът в цялост предлага множество възможности като тенис на корт, плуване, отборни спортове, фитнес, спа, дори детски център. Самата структура на залата е различна от Колодрума - ако и в двете зали могат да се играят баскетболни срещи, то, очевидно, в СИЛА няма писта за колоездене и състезания по колоездене там не могат да се случват.

От друга страна, комплекс СИЛА е много по-гъвкав от Колодрума. Директорът на частната зала Ива Нешева заяви за „Под тепето“, че дори нямат фиксиран ценоразпис, тъй като предлагат различни цени на различните си клиенти, според техните възможности. „Един от големите плюсове за залата е, че трибуните са мобилни и можем да лавираме - от 500 до 2500 места, според желанието на клиента“, коментира тя за „Под тепето“.

Една от най-добрите новини в цялата ситуация е колегиалното отношение между мениджмънтите на различните зали и пространства за събития в града. „Не обичаме да се сравняваме с Колодрума, макар и това да е неизбежно и хората постоянно да го правят“, заяви Ива Нешева от СИЛА. „Когато някой клиент дойде при нас, се опитваме да отговорим на неговите изисквания, но ако не можем -пращаме го в Колодрума или в ГДК „Борис Христов“. Понякога и оттам ни пращат на нас, тъй като в „Борис Христов“ капацитетът е по-малък. Имаме добри отношения и с Античния театър“, добави тя.

В крайна сметка остава въпросът дали Пловдив има нужда от огромна зала като Колодрума? Разбира се, този комплекс вече е построен, но може да бъде ползван като урок за следващи мащабни проекти, като например идеите за стадион Пловдив. Дали гъвкавостта на зала СИЛА всъщност не осигурява достатъчни условия за град с мащабите на Пловдив и съответно огромните публични разходи за Колодрума всъщност да са излишни? И можем ли да приложим същите критерии и за стадионите - ако, живот и здраве, стадион "Христо Ботев" и/или стадион "Локомотив" успеят да се развият като едни качествени съоръжения чрез концесии, има ли смисъл общината или държавата да инвестира десетки милиони за стадион "Пловдив"? Ако по същество частните клубни стадиони могат да поемат съответните големи събития, няма ли това да е поредният ненужен разход на публични средства? Без да имаме прозрачните и точни цифри за бюджета и събития на Колодрума, отговор на тези въпроси трудно можем да си дадем като граждани, но темата трябва да се дискутира. Сигурно е едно - Колодрума функционира на загуба, а СИЛА печели.

Често използваме думата „законосъобразност” при реализиране на толкова скъпи и впоследствие тежащи на градския бюджет проекти, а забравяме да говорим за „целесъобразност”. Защото целесъобразността дългосрочно е също толкова важна като законосъобразността и премери в това отношение в държавата ни има безброй.



Седмични издания
НОВИНИТЕ ВЧЕРА ДНЕС