Феновете на Локо с гневно писмо до Парламента

02-11-2018 13:06 453 0

Феновете на Локомотив излязоха с гневно писмо до Народното събрание, председателя на комисията за децата, младежта и спорта, а също така до БФС. Повод за гнева на черно-белите привърженици е новият закон за спорта.  Предлагаме ви писмото без редакторска намеса:

ДО
Народното събрание на Република България
Председателя на комисията по въпросите на децата, младежта и спорта
Български футболен съюз

Уважаеми господа,

По повод поредното недоразумение, сътворено от хора, които нямат допирни точки със спорта, и в частност, с футбола, а именно забраната за продажба на билети на касите на стадион „Локомотив“ в Пловдив за срещата между Локомотив Пловдив и ЦСКА, насрочена за събота, 3 ноември 2018 г., ние, Фенклуб „Локомотив Пловдив“, най-старият фенклуб в България, изразяваме възмущението си от водената политика в областта на спорта и провеждането на спортни мероприятия.

Предвид ситуацията, в която се намира футболът у нас, смятаме, че държавата трябва да полага усилия и да следва политика, която е изцяло насочена към създаване на по-благоприятни условия футболните срещи да бъдат посещавани от повече хора. Вместо това сме свидетели на последователно създаване на пречки пред това с организационни и законодателни мерки.

Дори и за хора, които стоят настрани от футбола, е видно, че часовете на провеждане на срещите се определят сякаш с цел присъствие на по-малко публика. Не бихме могли да намерим друго обяснение за срещи, които се провеждат в работен ден в работно време или дори и с начален час 17.30 ч. в работен ден, какъвто е случаят с футболната среща между Локомотив Пловдив и Ботев Пловдив, насрочена за 4 декември 2018 г., вторник. Независимо от началния час, дали от 17.30 или 18.30 ч., мероприятието ще приключи в тъмната част на деня. Дали ще бъде в 19.15 или 20.15 ч. няма никаква разлика. Разликата е, че ще бъде посетено от по-малък брой хора. Футболът е обществен феномен. Ето защо смятаме, че всички футболни срещи трябва да се провеждат на първо място в удобно за посещение време и в името на обществения интерес, а не финансовия интерес на телевизиите, които ги излъчват. Футболна среща от 17.30 часа в работен ден противоречи на обществения интерес и не отчита значимостта на срещата за привържениците, които биха искали да я посетят.
Настояваме преговорите с телевизиите и изготвянето на частичните програми да се извършват с отчитане обществения интерес!

Не по-малко недоумение будят и критериите за определяне на футболна среща като рискова, както и мерките, които са предвидени като превенция на рисковете. Законът за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, приет от 44-то Народно събрание на 26 юли 2018 г., предвижда в чл. 2а(2), че „Мерките за сигурност и безопасност при провеждането на спортни мероприятия са задължение на техните организатори.“ Чл. 2а(4) гласи: „Степента на риск от нарушаване на обществения ред при провеждане на спортно мероприятие се определя от организатора на мероприятието и спортната федерация, администрираща съответния вид състезание, съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи.“
На пръв поглед добре. Чл. 6 (5) от закона обаче предвижда, че „Документи по ал. 2, т. 1 за спортни мероприятия, определени като такива с висок риск от нарушаване на обществения ред, не се продават на каса в деня на мероприятието, като организаторите предварително обявяват тази информация публично. Документите по ал. 2, т. 1 може да се продават и по електронен път.“
Намираме, че горното е лишено от логика, при положение че:
Съгласно чл. 12(1) „Организаторите на спортни мероприятия осигуряват продажба на входни билети за привържениците на различните отбори на отделни каси.“, а съгласно чл. 12(2) „Организаторите на спортни мероприятия предприемат действия за настаняване на организираните привърженици на различни отбори в отделни сектори или блокове, като между тях се оставят свободни буферни зони, разделени с огради. Буферните зони се определят след съгласуване с органите, осигуряващи охраната.“
С други думи, законът е предвидил мерки, които предотвратяват точки на конфликт в и около стадиона между публика на домакините и гостите преди и по време на провеждането на спортното събитие.

На авторите на закона може би не е известно, че касите, на които се провеждат спортни мероприятия, се намират на територията на спортния обект, както и че касите за различните организирани привърженици се намират пред съответните отделни сектори. Независимо дали билетите се продават на касите на стадиона или не, желаещите да посетят спортното събитие ще бъдат на неговата територия. Продажбата на билети в деня на събитието по никакъв начин не увеличава или намалява риска и следователно забраната за продажбата на билети и не следва да бъде част от мерките, предвидени в случай на мероприятие, определено за рисково.

Тази забрана за продажба на билети създава затруднения за желаещите да посетят и без това пустеещите стадиони и е опит за прехвърляне на проблема от болната глава на здравата. Не са малко случаите, когато на хора от съседни градове се налага да пътуват през седмицата, в работно време и в работен ден, за да си закупят билет за спортно мероприятие, на което е сложен етикет „рисково“. Последният случай е от преди два дни, когато привърженици на Локомотив Пловдив от близки до града населени места трябваше да идват специално до Пловдив, за да си вземат билет за мача, който ще се проведе утре.

Още едно потвърждение на обстоятелството, че авторите на закона са незапознати с културата на провеждане на спортни мероприятия, където страстите са на ниво, по-различно от това на оперно представление, но не кой знае колко по-различно от разгорещено заседание в Народното събрание, е налице в чл. 21 от закона, който гласи
„Противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във:

5. Паленето и поддържането на огън.

Доколкото ни е известно, употребата на пиротехнически изделия е регулирана със Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Доколкото ни е известно, употребата на пиротехнически изделия не е еквивалентна на палене и поддържане на огън. Чл. 8 (1) на закона гласи: 
„Пиротехнически изделия по смисъла на този закон са всички изделия, които съдържат взривни вещества или взривна смес от вещества, предназначени да произведат топлина, светлина, звук, газ или дим или комбинация от такива ефекти чрез самоподдържащи се екзотермични химични реакции.“
Чл. 8 (2) съдържа описание на различните видове фойерверки и пиротехнически изделия, като ги диференцира по степен на опасност. 
Видно е, че фойерверките и пиротехнически средства, обичайно използвани по време на футболните срещи (фойерверки, които са ограничено във времето действие) са с ниска степен на опасност и „не са предназначени за употреба само от лица с придобита правоспособност за безопасност на труда при взривни работи (известни като "фойерверки за професионална употреба“ (чл. 8, ал. (2), т. 1, буква г.).
Считаме също така, че е налице диспропорция между вмененото нарушение за използване на фойерверки и пиротехнически средства и предвиденото наказание за това. Позволяваме си още веднъж да обърнем внимание, че дефиницията на „палене и поддържане на огън“ не фигурира в Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, а фразата позволява доста широка интерпретация.

Не на последно място, употребата на фойерверки и пиротехнически средства с ниска степен на риск, които са разрешени със закон за употреба на открито пространство, каквото е стадионът, са част от чара на едно футболно дерби.


8. отправянето на ругатни, други неприлични изрази, жестове и поведение, които са особено вулгарни, както и изрази и скандирания, насаждащи омраза на расова, етническа или религиозна основа;“

Законът не предвижда дефиниция на „особено вулгарен и неприличен жест“. Съществуват общоприети норми на добро поведение в обществото, но неспазването им не следва да има наказателноправни последици. Думи или изрази, които попадат в тази категория, са част от богатството на българския език и налагането на забрана за употребата им на определени места ни връща към едни години, които се надяваме да останат в миналото. През последните години станахме свидетели на изземването на цели предприятия и ограбването на банка и това не беше счетено за особено вулгарно или неприлично, нито дори за цинично, а ставаше дума за милиарди. Допускаме, че под „особено вулгарни жестове“ авторите на закона и гласувалите в негова подкрепа имат предвид показването на среден пръст, като обичаен за нашите географски ширини жест на неодобрение.
Господа управляващи, ако бяхте стъпвали на стадиона, щяхте да знаете, че показването на среден пръст остава незабелязано от човека, до който извършителят на действието го е адресирал, а и подобно настроение у автора на действието минава след секунди. Но ако все пак, гледайки футболна среща на живо или по телевизията, ви се привиди среден пръст от другата страна, замислете се дали това не е ВАШЕТО отражение в огледалото!

Уверени сме, че ще получим подкрепата на всички други официални фенклубове в България, защото претенциите ни са основателни. Всички ние, макар и подкрепящи различни отбори, сме обединени от едно – ние сме пълноправни граждани на Република България, лекари, инженери, юристи, художници, спортисти, философи, психолози, филолози, и не на последно място ДАНЪКОПЛАТЦИ И ГЛАСОПОДАВАТЕЛИ! В това си качество ние сме ваши работодатели и имаме пълно основание да предявяваме претенции към вас, когато не си изпълнявате задълженията задоволително!

Фенклуб „Локомотив Пловдив“



Седмични издания
НОВИНИТЕ ВЧЕРА ДНЕС