Големите футболни битки България - Франция (галерия и видео)

07-10-2017 10:48 302 0

Знаете ли кой стадион в Европа е най-кошмарният за националния отбор на Франция? Няма грешка, това е нашият „Васил Левски” в София, където тази вечер селекцията на Дидие Дешан излиза за осми път в историята си, този път срещу смелчаците на Петър Хубчев. Макар и да не ни броят за фаворити, поне статистиката е на наша страна – шест победи на България срещу Франция дотук и само един равен мач, когато двата отбора играят на този стадион, разкрива Станил Йотов в Спорткафе.

По-рано тази година от „Васил Левски” вече си тръгнаха омърлушени националите на Холандия и Швеция, сега е ред на франсетата. Ако се справим и с тях, ще съберем бляскав комплект от три победи над едни от най-силните отбори в Европа само за една календарна година. Казано е: „Бий, за да те уважават!”

Французите имат само една победа в София с 5:3, но тя датира отпреди цели 85 години. И не е на „Васил Левски”, който още не е бил построен, а на старото игрище „Юнак”.

На 9 юни 1932 г. България и Франция играят приятелски международен мач, за който пристига лично френският президент на ФИФА Жюл Риме, основателят на световните първенства по футбол (по идея на французи освен това са създадени още съвременните олимпийски игри, европейското първенство по футбол, ФИФА, УЕФА и нейните клубни турнири). За този пръв двубой с французите на „Юнак” пристигат 10 000 зрители и напълват трибуните до дупка въпреки пороя, който се излива над София.

Малко след почивката „петлите” водят с 5:0, четири от головете са на Жан Сесембер от „Туркоан”. След това обаче нашите се развихрят, а храбрият левскар Асен Панчев забива първия хеттрик в цялата история на националния ни отбор.

Възхитен, Жюл Риме заявява: „Да изнесеш мач в такова време, когато топката се губи в локвите с кал и вода, е истински героизъм. В Белград ми говориха за българския футбол, но чак сега успях да се уверя какво значи несломим дух и твърда воля. След като до средата на мача българските единадесет бяха бити с пет гола, те продължиха да играят с такъв адски устрем и желание, като че ли резултатът бе в тяхна полза. Такава енергия и твърда воля за пръв път ми се случва да видя!”

Очевидно мосю Риме е бил прав, тъй като няма и месец по-късно воденият от селекционера Павел Грозданов състав на България печели Балканската купа, при това с голям триумф 3:2 над Югославия в Белград. А от тук нататък на Франция й се пише лошо, когато се зададе мач с нашите не само в София, ами и в Париж.


Равенство по Коледа в Париж
Франция – България 2:2, 25 декември 1957 г., Париж


Приятелският мач на „Парк де пренс” се играе около коледните и новогодишните празници. „Петлите” разполагат със страхотна генерация, която следващата година ще се утвърди като трета футболна сила в света на мондиала в Швеция 58. Пред близо 40 000 зрители Мариан Висниески открива резултата в началото, но след почивката пловдивският спартаковец Тодор Диев (с №11 на снимката) изравнява. В следващата атака обаче Ивон Дуи прострелва вратаря Иван Дервентски с глава. Четвърт час преди края Методи Несторов от Локомотив (Сф) изстрелва истински снаряд в мрежата на прочутия Доминик Колона от Реймс за престижното равенство 2:2. „Като награда приехме подвикванията на френските запалянковци, обградили входа на нашата съблекалня: Браво, бюлгар!”, свидетелства в спомените си защитникът Кирил Ракаров.

Българската публика пее „Марсилезата”
България – Франция 1:0, 11 октомври 1959 г., София


За честванията на 50-ата годишнина на организирания футбол в България, у нас е поканен националният отбор на Франция. Трети на световното, франсетата водят в София най-големите си легенди като ненадминатия и до днес голмайстор на световните първенства Жюст Фонтен (13 гола), асa на Реал Мадрид Реймон Копа и прочутия Роже Пиантони от Реймс, един от най-силните отбори за онези години. Делегацията от Париж се предвожда лично от Пиер Делоне, генерален секретар на УЕФА.

Тъй като по онова време от чуждите езици у нас се преподава предимно френски, гостите остават изумени, когато 50 000 зрители на „Васил Левски” запяват „Марсилезата”. „Българите пееха с заедно с нас националния ни химн. Велик народ!”, пише вестник „Ла Репюблик”. Самият мач се играе много настървено, а заради контузии напускат преждевременно Димитър Миланов-Пижо и Пиантони. Знаменитият Фонтен е изгонен за пръв път в кариерата си заради скандал с арбитъра. Българската победа е изкована с гол на Иван Колев, девети в класацията за „Златната топка”, и то в последната минута.

Скандали с рефера и милицията
България – Франция 1:0, 12 ноември 1961 г., София


Двубоят е световна квалификация за Чили 62, и се явява последен в групата ни. Българският тим вече е загубил с 0:3 гостуването си в Париж, но ако победи, ще се играе трети допълнителен бараж с „петлите” на неутрален терен. Заради многото контузени нападатели, сред които Копа и Фонтен, треньорът на Франция Албер Батьо решава да играе защитно. До последната минута няма гол, когато чехословашкият арбитър Фенцъл отсъжда пряк свободен удар за България. При първия опит Кирил Ракаров уцелва стената, но арбитърът дава второ изпълнение с мотива, че французите са мръднали с около метър напред преди удара. Топката прехвърча над стената и се озовава в куп от тела. Христо Илиев-Патрата я докопва и с воле я праща в мрежата на Пиер Бернар – 1:0! Ядосаните французите скачат да бият главния съдия и тъчрефера с мотива, че при гола уж имало засада. Спречкват се и с милиционерите, които обаче бързо въвеждат ред. Насрочен е трети мач България – Франция в Милано.

Мистър Сенко предвижда триумфа
България – Франция 1:0, 16 декември 1961 г., Милано


Стадион „Сан Сиро” е арената, на която България и Франция ще трябва да определят кой ще ходи на световното в Чили. Всички в Париж са убедени в успеха. Известният комик Луи дьо Фюнес например предвижда „победа, но с малко”. Балерината от парижката опера Зизи Жанмер, изпълнителка на главната роля в „Кармен”, е още по-категорична: „Ами че ние вече сме в Чили!” Певецът Саша Дистел, бивш любовник на Бриджид Бардо, дава резултат 3:1 за Франция.

В Милано се изсипва 10-хилядна френска публика. Симпатиите на италианците обаче клонят към България. Смелчагите на треньора Георги Пачеджиев съвсем се надъхват, когато в хотела си получават телеграма от популярния факир Мистър Сенко. „Победата е наша!”, телеграфира магът. Прогнозата му излиза правилна – в 47-ата минута Димитър Якимов вкарва гола за българския триумф. След мача двеста нашенци, начело с оперния певец от миланската „Ла Скала” Николай Гяуров хвърлят шапки от радост, докато франсетата си заминават като след погребение.

Залп след залп срещу Бернар
България – Франция 1:0, 29 септември 1963 г., София


Двубоят е от кампанията за класиране на финалите на Евро 64. За предстоящите две срещи е нает унгарският треньор Бела Волентик. Сприхавият маджарин тормози част от футболистите да не ядат, тъй като имали наднормено тегло. Сред тях са Тодор Диев, Георги Аспарухов-Гунди и още неколцина. Бомбардировката към френския вратар Пиер Бернар върви като залп след залп: цели 16 удара, от които седем в рамката. В 24-тата минута народът по трибуните е на крака, когато именно стокилограмовият Диев забива победния гол за България. След мача гостите си плюят в пазвите, че са се разминали само с един гол.

Но преди реванша в Париж Бела Волентик прави голям гаф. На подготвителния лагер спипва Тодор Диев да яде пържола, и то при положение, че трябва да е на диета. Изваждането му от титулярните 11 изумява не само българите, но и французите. „Как, няма да играеш? Ти, голмайсторът от София!?”, чуди се вратарят Бернар, когато вижда пловдивчанина по анцунг. Четвърт час преди края все още удържаме 1:1, но два късни гола и победа с 3:1 пращат Франция напред. След мача френската преса отбелязва, че изваждането на Диев е било изключително глупава постъпка. Загубата става причина малко по-късно Бела Волентик да си стегне багажа.

Глоби за играчите въпреки победата
България – Франция 2:1, 4 декември 1971 г., София


В квалификациите за Евро 72 сме в една група с Франция, Унгария и Норвегия. Двата двубоя с „петлите” са последни в програмата. При гостуването в Париж на 10 ноември ни трябва само победа. Футболистите на треньора Васил Спасов-Валяка хвърлят всичко от себе си, създават много ситуации за гол и дори повеждат след точно изпълнена от Христо Бонев дузпа. Само че онези обръщат резултата с две изстрела на Леш и Лубе.

Така реваншът у нас става протоколен. Едва 15 000 зрители идват на „Васил Левски”. България бие за пореден път Франция в София, като този път головете са на Петър Жеков и Начко Михайлов. Въпреки успеха малобройната публика изпраща отбора без аплодисменти, разочарована от това, че няма да играем на европейското. А треньорът ни налага глоби по 100 лева на няколко играчи, които уж не се раздали достатъчно. Утешително е само това, че победата поне остава в статистиката.

Мосю Фут, вие сте мръсник!
България – Франция 2:2, 9 октомври 1976 г., София
С французите сме в една квалификационна група за Световното в Аржентина 78. Отначало играем в София, а тарикатите от футболната федерация подсигуряват съдийство в наша полза. Шотландската съдийска бригада начело с главния Йън Фут получава като армаган скъпи кожуси, плюс цяла нощ ядене и пиене в компанията на танцьорки от програмата. Гостите от Франция, случайно или не, виждат голям зор да стигнат до „Васил Левски”. „Возиха ни с автобус повече от половин час между хотела и стадиона. Проклетият шофьор ни прекара по някакви криви улици. Беше надул отоплението до дупка, вътре беше ад!”, негодува защитникът Максим Босис.

Почти до края на първото полувреме „петлите” водят с 2:0 след голове на новобранеца Мишел Платини и Бернар Лакомб. Точно преди почивката Христо Бонев връща надеждите с точно изпълнен пряк свободен удар. През второто полувреме се намесват съдиите. Позволяват груба игра на българския тим, не дават дузпа за събаряне на Платини, зачитат изравнителен гол на Павел Панов след твърде съмнително положение за засада. Накрая Йън Фут ни дава дузпа след откровена симулация на Бонев. Френският коментатор на мача Тиери Ролан изрича славната си реплика: „Сега вече, сега вече с пълно право и без страх мога да заявя – мосю Фут, вие сте мръсник!” Само че никой от нашите не се престрашава да бие дузпата, и накрая Бонев поема отговорността. Ударът му профучава край гредата, и така гостите си тръгват с равенство, което им е и единствената точка досега на „Васил Левски”. После падаме в Париж с 1:3 и на Световното отива Франция.

Бием французите с „пакетно придвижване”
България – Франция 2:0, 2 май 1985 г., София
Отново сме в една група с французите, този път в кампанията за Световното в Мексико 86. Първо на „Парк де пренс” губим 0:1 след изключително спорна дузпа, реализирана от Платини. „Защо, господин Тричлер?”, пита вестник „Народен спорт” по адрес на германския арбитър. Европейски шампиони за 1984 г., хората на треньора Анри Мишел са и вероятно най-добрите в света за онзи сезон. А няколко дни преди мача в София президентът Франсоа Митеран кани в Елисейския дворец Мишел Платини, Жан Тигана, Ги Лакомб, Доминик Рощо и Ален Жирес. Платини е награден с Ордена на почетния легион, другите получават медали за заслуги към нацията.

В този мач тактиката на нашия треньор Иван Вуцов с „пакетното придвижване” сработва отлично. Освен това Вуцата е измислил хитрина да им вкарваме голове от статични положения след изпълнения на корнери и преки свободни удари. Нареждането му е да ги бие Пламен Гетов – или ще вкара, или ще я поднесе на тепсия на някой от нашите. Именно от ъглов удар в 11 минута Маестро Гетов праща топката към далечната греда, където капитанът ни Георги Димитров-Джеки засича топката в мрежата на французите. След това ги награбваме здраво, а Аян Садъков не дава на орденоносецът Платини да мръдне. Четвърт час след антракта отново Гетов бие корнер, а Наско Сираков прави 2:0 с глава. Пътят ни към световното в Мексико-86 е открит!

Ицо ги почва, Балъков ги довършва
България – Франция 2:0, 9 септември 1992 г., София


Преди четвърт век френските национали гостуват за последен път в София, откъдето си тръгват – както обикновено става – с наведени глави. Мачът е от началото на квалификациите за САЩ 94. Заедно с отбора на Франция пристига и друг техен велик спортист – Ален Прост, четирикратен световен шампион във Формула 1.

Пред стадиона стават безредици между футболните запалянковци и войнствени пенсионери от БСП, които точно тогава се прибират от митинг по случай 9 септември. Полицията обаче успява да се оправи. В 20-ата минута реферът Шандор Пул свири дузпа, отсъдена за фаул на Жан-Пиер Папен срещу Емил Костадинов. Отговорността поема Христо Стоичков, макар че статистиката не е в негова полза – изпуснал е друга дузпа само месец преди това на мача България – Мексико (1:1), а техният вратар Бруно Мартини е спасил две няколко дин по-рано в Марсилия. Само че левачката на Ицо този път е безпогрешна. След половин час игра Красимир Балъков вдига „Васил Левски” на крака за втори път. До края удържаме аванса и триумфираме като победители. Това е и първият голям успех за новия треньор на БългарияДимитър Пенев, който напълно надхитрява френския селекционер Жерар Улие.

Господ е българин!
Франция – България 1:2, 17 ноември 1993 г., Париж


Каквото и да се каже за този мач, все ще е малко. На българския тим му трябва само победа, за да се класира за САЩ 94. Франсетата повеждат с гол на Ерик Кантона, но бързо след това Емил Костадинов изравнява. На полувремето, въпреки равния резултат, домакините пускат на „Парк де пренс” песента на Жо Дасен „Америка”, убедени че ще се класират. За тях всичко приключва в последната минута, когато Костадинов за втори път застрелва вратаря им Бернар Лама. А след прочутата реплика „Господ е българин!”, изревана в ефир от двамата коментатори Николай Колев-Мичмана и Петър Василев, настъпват и най-славните години на българския футбол, увенчани с четвъртото място на световното първенство.

След това сме играли още два пъти срещу Франция, но все неуспешно. На Евро 96 отстъпваме с 1:3, отпадаме в групите, Димитър Пенев е уволнен, а четата му почва да се разпада. Последният двубой, игран на 7 октомври миналата година на „Стад дьо Франс”, завърши с категоричен успех на „петлите” с 4:1. Но сега ги чака „Васил Левски” – стадионът, на който досега не са изнасяли успешна битка.



Седмични издания
НОВИНИТЕ ВЧЕРА ДНЕС