Скъпи на триците, евтини на брашното в пловдивския спорт

29-09-2017 09:34 1110 0

Руси ЧЕРНЕВ

Втори месец на стадион „Пловдив“, част от хангарите на Гребната и залите наоколо нямат ток. Проблемът идвал от изгорял превключвател в общинския трафопост. Преди време информирахме за неудобната ситуацията и днес вече сме готови да си посипем главите с пепел. Първо - сигурно пак сме ядосали Божидар Статев - поборника за журналистическа акуратност към успехите на местната власт и в частност тази в управлението на спортните обекти под тепетата. И сега очакваме да ни заклейми и заплюе, че повдигаме този малък и несъществен въпрос.

И второ - молим се братята роми да не са научили от „Марица“, че няма ток и кабелите в района на стадиона могат да се режат съвсем безопасно. Защото те вече го знаят и първото парче проводник отиде за скрап. Заради което пък от няколко дни целият комплекс е без ток.

Не си слагаме обаче подобен грях в сметка, защото на нас това ни е работата - да информираме за проблемите. А техният генезис е съвсем друг. Както и в много други случаи местната власт е скъпа на триците и евтина на брашното, когато става дума за пловдивския спорт. Според наше проучване въпросната изгоряла джаджа в трафопоста струва около 2700 лева. Ако общината ги няма, трябваше да си каже. Все щеше да се намери някой спонсор да ги осигури. Вместо това между различните общински дирекции и отдели и ЕВН върви активен обмен на информации, докладни записки и писма по въпроса. В резултат тревата на стадиона и около Гребната за малко да загине, ако не беше спасителният дъжд от последните дни. За да се полива районът, от Пожарната осигуриха назаем дизелов генератор, който обаче харчи нафта като ламя. Освен това машината не може да осигури работа на няколкото възстановителни центъра наоколо или да подкара бойлерите за топла вода. За капак навън времето е мрачно, денят се скъсява, а сутрин и вечер започна да хваща и студ.

Така повечето зали съвсем скоро ще трябва да ударят кепенците, ако токът не дойде. Но на кого му пука за този дребен проблем на фона на големите успехи на пловдивския спорт. Нали бате Божо вече отсече, че Пловдив разполага с най-добрите зали и стадиони в България. Което сигурно щеше да е вярно, ако на някого преди време не му беше хрумвало да ликвидира цялото Общинско предприятие „Пловдивспорт“ и да прати стадионите и залите за управление в „Жилфонд“. Като знаем какво е състоянието на общинските жилища, лесно бе още тогава да се предвиди какво ще се случи и със спортната база под тепетата.

В средите на общинарите все още се говори, че цялата галимация с "Пловдивспорт" е станала, за да се отстрани неудобният на някои важни хора в града тогавашен шеф на „Пловдивспорт“ Георги Славков. Заради него закрили цялото предприятие. Днес Бенкса го няма, Бог да го прости, както и „Пловдивспорт“. От закриването на няколкото щата общината едва ли спечели много. Защото от онзи момент до днес се разкриха десетки други работни места в общинските предприятия „Многофункционална спортна зала“ /което чисти, мие и управлява Колодрума/, „Зоопарк“ /което се грижи за шестте маймунки в многострадалния нов зоокът/, „Младежки център“ и т.н.

За това, че шефът на „Жилфонд“ Румен Лемберов и хал-хабер си няма от развитие на спортната база под тепетата, човекът не е виновен. Не му е това работата, защото има да отговаря за течове, бои и тапети и най-вече за списъците с крайно нуждаещите се граждани, които чакат общинска подслон. Не че част от пловдивския спорт няма място на тази опашка, защото много от клубовете се скитат като клошари от зала в зала, но това е друг въпрос. Важният сега е ще се пресрами ли някой в градската управа да признае, че закриването на „Пловдивспорт“ е било грешка. А след това да направи нещо, което наистина би било полезно за града - да възстанови това безспорно важно звено и да му намери подходящ началник /ние още отсега предлагаме като много подходящ Божидар Статев. Човекът е правоверен и разбира от управление на спорта. Историята на волейболното Локо Пд го доказва/. При такава реформа няма да се стига до парадокса за 3000 лева цял спортен комплекс да стои на тъмно и студено, а за спортистите не възстановяването, а и обикновеният душ да е мисия невъзможна. Или пък като другия особен пловдивски случай с лекоатлетическото хале на Лаута. Там държавата даде над 300 000 лева за нов покрив, фасада и дограми, но спортистите и до днес имат зала, с която могат само да се снимат. За тренировки ще трябва да търсят място другаде, защото общината позабрави обещанието си да смени старата настилка и да направи съблекални в собствения си спортен имот.

Да не отваряме дума за проблемите с други стадиони и зали, че е петък, ден на майстора, и времето няма да ни стигне...


Седмични издания
НОВИНИТЕ ВЧЕРА ДНЕС