Пет шамара в тишината

10-09-2017 11:35 749 0

Юлиян АНГЕЛОВ

В Локомотив имат забрана да говорят. След мач като този с Пирин през уикенда, те няма и какво да кажат. По-добре е да мълчат. Лошото е, че в тишината ясно се чуха петте звучни шамара, които Милен Радуканов и орлетата им зашлевиха.


Случилото се е голям удар по Локомотив. Отборът се върти в омагьосан кръг. Преди точно пет месеца (9 април) черно-белите паднаха с 5:0 от Левски в София. Причината за резултата обаче тогава беше очевадна - играчите играха на контра на Ераносян и го уволниха. Пет месеца по-късно (9 септември) Локо пак падна с 5:0, пак навън, но този път от Пирин. Сега обаче никой не играе на въпреки на Войн Войнов, а ако го прави, никой не е разбрал. Просто защото Локомотив бе надхитрен и разкован по всичките канони на жанра.

Пет месеца по-късно пак е тишина на "Лаута". Този път обаче едва ли феновете ще мълчат. За футболисти и шефове - ясно, при тях има омерта "Тишина". Шапка свалям на г-н Крушарски за това решение. В противен случай щяхме да чуем толкова глупости, че направо щеше да ни хване срам.

А Локомотив падна, очаквано. Просто малко повече ни идват головете. На всеки е ясно,че с оглед програмата, в момента черно-белите имат повече точки, отколкото всеки е очаквал.

Има обаче две причини за загубата на Локо в Благоевград. Първата е, че Радуканов надигра тактически Войнов. Не е виновен треньорът, че в този вариант на селекция отборът е лесно разгадаем. Радуканов пусна най-доброто на Пирин срещу Велковски на левия бек и нещата се получиха. За 12 минути 6 опасни атаки и два гола. Момчето не се чувства, уютно като ляв бек и това всички го знаят. Апропо, кой трябваше да му помага, че не стана ясно? Лошото е, че Радуканов бе наясно. Не, че след Велковски не стана същото. Просто от инерцията зелените минаваха като на парад и през Пашов.

Като прибавим и факта, че Диао е много, ама много неуверен вратар, става ясно защо са пет. И слава богу, че останаха пет. Можеха да са много повече.

Локомотив е губил и ще губи още, но в сегашната тишина е хубаво всеки в клуба от треньорите до хлапака Архан Исуф на пейката да си направят точните изводи.

Има един стих на Богомил Гудев, който Георги Минчев пееше превъзходно с Щурците - точно като за ситуацията в Локо към момента:

Беше тихо във наште сърца
Беше тихо в очите притворени
и стояхме със тъжни лица
и се вслушвахме в спомена,
но дочувахме само една тишина.

Тишината, бялата е на привършване, нали! Както и търпението на феновете.



Седмични издания
НОВИНИТЕ ВЧЕРА ДНЕС