Ники Петров: Стефка беше явление в дисциплината

30-08-2017 14:31 153 0

Интервю на Яна Касова и Георги Делчев

Стефка Костадинова извървя пътя от първите скокове на 2 м до световните висини с треньора си Николай Петров. Той умело я преведе през най-големите кризи и трудности, съпътстващи професионалния живот на спортиста. Но пък двамата изживяха не само стотици победи, а и любовта си, довела до раждането на сина им Николай през 1995 г. Въпреки че Петров и Костадинова се разведоха малко след оттеглянето на Стефка от пистата, те са приятели до днес. А спомените на Петров от годините край сектора на скока на височина са неизчерпаем склад за историята ни.

- Г-н Петров, очаквахте ли световен рекорд на шампионата на планетата в Рим?
- Отидохме с амбицията за световна титла. В никакъв случай не беше поставена задача за световен рекорд. Стефка беше подготвена максимално добре за това първенство. Самото състезание се разви много тежко, но и интересно за зрителите. Самото състезание я провокира да даде най-доброто от себе си. Тя три пъти превъзмогна себе си. Първият - да се върне в състезанието, защото Тамара Бикова (б.а. СССР) преодоля 204 см от първи опит, Стефка от трети, остана в състезанието. Вторият път – 206 см, за да победи, и самият световен рекорд. Показа за каквото е готова – и качествата си реализира, показа и характер. Беше в най-добра светлина, потвърди за пореден път, че е боец. Самият резултат 209 см като резултат е уникален. Що се касае за уникалността на Стефка, наистина тя беше явление в дисциплината. В годините показа, че е талант, боец, човек-професионалист. Затова и спечели толкова много медали.

Иначе бих казал, че моментът в който беше най-добре подготвена и с най-добри показатели беше следващата година – 1988 г. на Олимпиадата в Сеул, където тя загуби. Там отидохме с резултат от 207 см последно състезание, с едни невероятни физически показатели. Но състезанието е нещо друго – тези качества трябва да ги реализираш.

Другият пример е Олимпиадата в Аталанта, където също беше добре подготвена. Преди това тя загуби две Олимпиади и това беше едва ли не, последната, на която имаше възможност да спечели. Присъствието на не малък добри атлетки накараха състезанието да се развие на доста високо ниво, както и самото присъствие на Ники Бакояни, която неокачвано за повечето скочи 203 см. Стефка трябваше да скочи 205 см и мисля, че тогава можееш и 210 см да скочи.

Но има и състезания, в които тя не е реализирала потенциала си. Такъв пример е световният шампионат в Щутгарт през 1993 – единственото първенство, в което Стефка не попадна във финал. Едно състезание, за което явно беше подготвена, но имаше момент на подценяване, не достатъчно концентрация. Направихме експеримент. Тя така или иначе не попадна във финала, но в деня и часа на финала отидохме да направим тренировка и скочи 205 см. А шампионка стана Кинтеро от Куба със 199 см. Има и такива моменти в спорта. Това показва, че спортистът е човек, а не е машина, воден е от емоции и вътрешни чувства. Но това са нещо, които също те учат.


- Имахте ли възможност да давате указания на Костадинова по време на състезания или тя сама ги водеше?

- По онова време контактите с треньор по време на състезание бяха забранени. Даваха предупреждения, картони, не можеше да говориш със състезателя си. Сега има обособени трибуни на сектора за треньорите.

Липсата на комуникация попречи на Олимпиадата в Сеул. Преди самото състезание и дори и аз излязох на пистата, за да измерим разбезите. Тя мереше с две рулетки, да няма стъпки, за да бъде максимално точно. Когато отидохме на стадиона, нямаше кой да ни спре да влезем на пистата – рано, нямаше дисциплини. Но там скочището беше обърнато и засилването започваше от тревата. Между тревата и тартана имаше бетонов бордюр – 20-25 см широк. Според разбега й излизаше точно там да стъпва. Помолихме малко да дръпнат скочището, но не се съобразиха с нас. Няма как да стъпва на бетона – започна да състезанието, стъпваше тя отпред пред бетона, но няма как да го уцелиш 1 см или 2 см и тя започна да стъпва по стъпка-стъпка и половина отпред. До един момент нещата се получаваха, но на големите височини започна да се напъва, влизаше максимално вътре, нямаше никаква хоризонтална скорост – излизаше половин метър отгоре и падаше върху летвата. Центърът е бил над 230 ам и тя няма шанс да мине от другата страна. В началото имаше по-малко публика, но към края на състезанието вече се напълни с хора, тя се обръща – пълно с хора, как да ме види, махам с фланелката, да ме види – не може. А единствено исках да коригирам първото й стъпване да бъде на тревата, да дръпне разбега и да се получи тази хоризонтална скорост, която липсваше. Това беше основната причина за загубата в Сеул.

След това състезание тя доста време продължи с летящия старт. Но в последните години много се налагаше да въртят скочището и да тръгва от тревата. Това наложи да променим разбега и го направихме без летящ старт – 11 крачки от място, преди това беше 9 с подход.

- Стефка Костадинова е еталон за идеална техника в скока на височина. 

- Това се тренира. Не мога да кажа, че техниката й е била идеална, но тя е имала и идеални скокове – когато стане съчетание на физически качества, психологическа настройка, конкуренция. За мен добър е този скок, който на базата на биомеханичен анализ показва „толкова можеш, това преодоляваш”. Биомеханиката е част от скока, но не и от техниката. Какво стана в Сеул – имаш техниката, няма биомеханика. И тогава не се получава резултатът. За да има резултат, трябва да са изпълнени всички параметри – и физически и биомеханични. Липсва ли един от параметрите, няма резултат. Много пъти показателите, които имаше, тя успяваше да ги реализира. Тогава казвах, че скокът е бил перфектен. И обратно – техниката я има, но не си вкарал някоя част и не се получава. Но иначе всеки скок си е специфичен сам за себе си. Основните неща, да, но не може да тръгнеш да копираш някой изцяло. Но ако трябва да отлича едно качество на Стефка - тя имаше таланта да бъде много работоспособна. Работа, работа, работа.

- Знаехте ли какъв ще бъде ли един скок успешен само по засилването? 

 - 99.9% усещах успешния скок. Стефка има 7-8 състезания, в които е опитвала и 210 см. Всичко прави идеално и си казвам „край, стана”. Но не става. Или нещо малко не е направено, или пък там е бил пределът й. Но за треньор, който си познава състезателя, виждаш подхода, начинът, който тръгва и начинът, по който стига до белезите по разбега, това показва на 99% какво ще се случи. И много пъти още от самото ставане от пейката, подхода, виждаш, че няма да се получи. Това са малки детайли, които показват доста-доста по-рано какво ще стане. В Рим виждах, че е по възможностите й да скочи 209, а дали ще се получи - не знаех. Въа втория си опит на 209 см тогава тя изпълни всичко перфектно. Не си спомням в първи опит каква грешка е допуснала. Шест светвни рекорда има, и шестте са от втори опит. След това анализирах нещата за себе си, че тя подсъзнателно първо е искала да види какво е на тези височини.


- Конкуренция помагаше ли на Костадинова?

- Вътрешната конкуренция беше много голям дразнител – Людмила Андонва, Светла Исаева, Емилия Драгиева, Стефка не можеше да се отпусне дори в България. Конкуренцията ражда добрите резултати, стига да си човек, който може да се бориш и да се възползваш. Имала е и много хубави състезания и без конкуренция, но тогава са били тип блиц – другите свършват, тя започва и в рамките на 20 минути провежда състезанието, когато цялата енергия е съхранена. Но това не са били сладки победи, а част от подготовката, от печечеленото на точки и пари, ако щеш.

- Треньорите на конкурентките на Костадинова търсеха ли съвети от вас?

- С много от тях бяхме познати, с други приятели. Имаше споделяне на работата. В началото научих много от моя треньор Еньо Тодоров, съветвах се с него. Но имахме лагери и комуникация с ГДР и имаше техни треньори, с които много сме говорели. Човек първо трябва да знае какво иска, а не да каже „кажи ми”. Разговорите трябва да бъдат на равностойно ниво. Когато някой разбере, че питаш лаишки, лаишки може да те излъже. Дори да отговори може и да не разбереш какво ти казва. Не се развих в теоритична, а в чисто практическа работа. Но са ме търсили колеги, обсъждали сме. Човек не може сам да се развива, винаги трябва и чужд опит. Един работи по един начин и стига до резултат, друг по друг начин. Имаше един скачач от Полша Артур Партика – с 239 см, този човек през живота си не е слагал щанга, което подсказва, че и по този начин става. Какви други упражнения е правил? Там е ролята на треньора – да намериш точното упражнение за състезателя. А не това, с което Стефка е станала, да го приложиш като модел върху всички останали. Трябва да търсиш и индивидуланото в съответния състезател. Разговорях с много треньори, като начало ГДР, после и в западната част, после и в Русия, с треньора на Тамара Бикова – Загурулко. Приятели сме и до ден днешен и бъзикали сме и послъгвали за някои неща.

- Стефка скачала ли е 210 см на тренировка?

- Класически скок височина на максимални резултати по време на тренировка – не, не сме правили. Макар че има 205 см на тренировка без да знае – само вдигаме летвата и накрая измерихме. На тренировка 210 см не сме опитвали. Над 240 см тя имаше с трамплин, а с платформата – над 220 см. С тези уреди търсехме максимални скокове, но с помощни средства.

Още от интервюто с Ники Петров можете да прочетете в последния брой на списание „Спринт”, което е на пазара. Ще научите как Стефка Костадинова се е справила с усукване на врата след квалификацията на шампионата в Рим, както и защо Ники Петров не продължи треньорската си дейност в леката атлетика.



Седмични издания
НОВИНИТЕ ВЧЕРА ДНЕС