Кабуров! Мартин Кабуров...Има ли те? Или те измислиха под липите?

Как понякога историята на една легенда се свежда до осем нищо не значещи букви на гърба му
23-08-2017 08:27 1893 0

Юлиян АНГЕЛОВ

Откъдето и да го погледнете родният ни футбол е доста сбъркан напоследък. “Срещнах едно нормално отношение за името Камбуров от страна на ръководството и на Александър Томаш“, каза наскоро Мартин Камбуров, оправдавайки преминаването си в Берое. И го получи - дадоха му фланелка с номер 9 и осем букви на гърба. Казвам букви, защото нямаше нищо вярно в тях - "М КАБУРОВ". Поредица от нищо не значещи букви.  Незначещи? Напротив. Просто стана ясно за какво отношение говореше Мартин. 

Ето един стих от свързания със Стара Загора поет Веселин Ханчев, който май казва всичко: 


Толкова те исках,

че нарекох

с името ти

всяка моя вещ.

Има ли те?

Или те измислих?

Камбуров? Има ли го? Или го измислихте? Май последното. И май е хубаво, че Мартин не вкара тази дузпа срещу Септември. Защото Берое и подобни проекти с чужди пари и неуки ръководители не заслужават да имат голмайстор със 190 гола в актива си. Ясно е, че Камбуров ще вкара това попадение, но хубавото е, че ще е през септември, а не срещу Септември (с тези нищо незначещи букви "М КАБУРОВ" на гърба си).

В българския футбол е така  - играчи с нищо незначещи букви на гърба си се водят от анонимни треньори. Това отдавна е кармата ни. И няма как да е друго, тъй като вървим по много грешен път. Купуваме български нападатели, които никога не са вкарвали голове - Тони Тасев (Ботев) или чакаме чужденци да ни оправят головата разлика. Локо, Ботев, Лудогорец, ЦСКА-София и Левски. Примери - бол. 

И май стигаме до дъното - когато няма читави българи да вкарват. Както в годината, когато Камбуров играеше в гръцкия Астерас Триполис. В третия кръг на тогавашното  първенство на Гърция 17-годишният нападател Костас Фортунис вкара гол за Астерас срещу АЕК в Атина. Попадението не помогна на неговия отбор, защото той загуби с 1:2. Това обаче бе единственият гол, отбелязан от гръцки играч през целия полусезон - останалите 17 за клуба бяха все дело на чужденци. Тази статистика не бива да учудва, защото в гръцката Суперлига местните играчи са по-малко от половината (48.9 процента).

 И това стана вече традиция. Лицето на българския футбол е проектът "Лудогорец". В него българското е представено от Дяков и вече треньора Димитър Димитров (Херо). Но и там головете вкарват чужденци, при това над 99 процента от головете.

И тогава защо се чудим, че у нас играем цяла година за два мача в евротурнирите, в най-добрия случай четири. Играем в някаква наша си  "мамаЛига Европа". Сещате се за онзи качамак Дунав срещу Иртиш и също толкова сбърканият Левски на Жадното, нали! Ботев беше изключението, което обаче не променя правилото.

И това скоро няма да се промени, тъй като копираме най-лошото от Европа. Пускаме във футбола случайни хора. Помните преди време таранът Тасио в ЦСКА. Е, как да не го помните, като той е единственият ловец на крокодили, който е играл организиран футбол у нас. И това сме го взаимствали, ето ви няколко примера.

Победителят в Тур дьо Франс 2006 Оскар Перейро Сио на 33 години подписа договор с Корухо - тим от Сегунда Б дивисион, третото ниво на испанския футбол. Миналият декември колоездачът дебютира за втория отбор на клуба и се очаква тази година да заиграе в първата формация.

Или пък още по шокиращ случай - на бой отиват само старците. Не, нямам предвид Йордан Минев. Той отдавна е бита карта в играта, просто доиграва в Ботев. Белорусинът Юри Пудишев „закачи обувките на пирона" през 1994 г. след доста прилична кариера, в която бе печелил титлата на СССР с Динамо Минск (има и мач срещу Ботев за УЕФА) даже и мач за националния отбор на бившата комунистическа империя. Дотук всичко изглежда нормално. Само че шестнадесет години по-късно Пудишев се завърна в беларуската Първа дивизия и влезе в игра за Динамо (Брест) при загубата от БАТЕ с 0:2 на почтената възраст от 56 години!

Ако ви казват, че футболът е игра за пари, то не им вярвайте, тя е игра за много пари. Как обаче да си обясним, че родна телевизия налива 6 милиона годишно за мачовете у нас. Има отбори с по 150-200 зрители. И заради кефа и медийната политика се налага играчите да се потят в 18 часа в най-голямата жега през август. Подобен горчив имат и феновете в Швейцария.

Град от хиляди тенис топки бе причина двубоят от швейцарската Суперлига между Базел и Люцерн да бъде прекъснат в 12-ата секунда и да продължи след 40 минути. Повод за масовия протест на публиката бе началният час от 12.45 в неделя на обяд заради швейцарската телевизия, която бе поискала промяната, за да може да излъчи както футболния мач, така и срещата от първия кръг на ATP в Базел между Роджър Федерер и Новак Джокович. След като стюардите почистиха терена от първия залп от тенис топки, публиката изстреля още един.

Иначе еуфория и съспенс във футбол ни винаги е имало. Еуфорията е в отборите на Ботев и Черно море. С тази разлика, че жълто-черните имат повечко фенове да се радват на мачовете на отбора. Е, засега повече радост в евротурнирите, тъй като в родния шампионат Ботев наниза шокиращите 3 поредни загуби у дома.

Не се залъгвайте, че ние, българите, сме измислили клубовете-близнаци. Че е наш патент битката между ЦСКА-София и ЦСКА 1948, която те водят за идентичност.

Преди седем години Бохемианс (Прага) бе глобен 6 милиона крони (450 000 лева) и му бяха отнети 20 точки, защото клубът отказа да излезе в мача си срещу Бохемианс 1905 от чешката Гамбринус лига. До този инцидент се стигна, когато през 2005 традиционният Бохемианс - един от най-обичаните отбори в страната, загуби професионалния си лиценз и малкият клуб от Прага Стрижков купи името и емблемата му. Феновете и ветераните на зелените обаче отказаха да приемат новата ситуация и събраха пари, за да покрият дълговете и основаха Бохемианс 1905, който за две години се изкачи обратно от Трета лига. Така двата Бохемианса се оказаха съперници в елита, но стрижковци заведоха дело за това, че те трябва да са единственият клуб с тези символи. Донякъде изненадващо съдът обаче прие сдружението на феновете като официален наследник на стария Бохемианс (Прага) и може да се каже, че справедливостта възтържествува.

И така понякога историята на една легенда се свежда до ОСЕМ нищо незначещи букви ("М КАБУРОВ"). Апропо, а къде спа и самият Камбуров в понеделник вечер? Марто, четете ги тези работи, бре! Като договорите, внимателно и поне знайте какво и кого носите на гърба си!



Седмични издания
НОВИНИТЕ ВЧЕРА ДНЕС