Зума пробва да събере Бащата и Стоичков в Панатинайкос

Кройф отмъква Камата под носа на Вардиноянис
12-08-2017 07:37 990 0

Дончо ДОНЕВ

Гръцкият гранд Панатинайкос е бил напът да събере двама от най-големите футболисти на Пловдив в края на миналия век. Наставник на тима по онова време е легендата на Локомотив Христо Бонев. Той току-що е спечелил шампионската титла на Гърция и търси класен нападател, за да подсили атаката за участието в турнира за Купата на Европейските шампиони. Първият избор на черно-бялата икона е съгражданинът му Христо Стоичков, който по това време блести за ЦСКА и е несменяем титуляр в държавния ни тим.   
Идеята на Зума е да събере заедно старите приятели Стоичков и Христо Колев (Бащата). Бонев вижда в тях страховит тандем. Бащата да извежда с неговите ювелирни пасове Камата зад противниковата защита. "Истина е, че исках да привлечем Христо Стоичков. Той ми направи страхотно впечатление още в първия си мач за ЦСКА, който гледах по телевизията. Тогава беше остриган нула номер, но геният му си личеше. Футболната злоба - също. Ицо винаги ми е бил любимец.
В края на 80-те години режимът в България вече беше разхлабен и почти всички национали излязоха в чужбина. Нямаше никакви пречки Стоичков да бъде закупен. Говорих лично с президента Вардиноянис и го убедих, че си струва да похарчи голяма сума пари за Христо, защото бях убеден, че ще вдигне много нивото, а от последващата му продажба щеше да върне многократно вложението. Вардиноянис се нави и проведе разговори с тогавашното ръководство на ЦСКА, а и лично със Стоичков. Доколкото знам, те не са отказали.
Впоследствие обаче научих, че Христо вече е бил дал дума на Йохан Кройф да премине в Барселона. Офертата на каталунците в никакъв случай не е била много по-голяма от тази на Панатинайкос. На Барса и Кройф обаче не се отказва. Самият Кройф години след това ми е разказвал как е харесал Стоичков. Това е станало на мача в София, когато Ицо заби уникален гол с прехвърляне на вратаря Субисарета. Още в онзи момент Йохан е казал: Искам го! Никога не съм го упреквал за този избор. Всеки би постъпил така.
За тази случка си спомнихме през май 1994 година, когато в Атина Барселона игра финал за Шампионската лига срещу Милан. Отидох със семейството ми в хотела, където бяха отседнали Барса, и се видях с Йохан и Ицо. Поговорихме доста, смяхме се. За съжаление на следващия ден Милан буквално разгроми отбора на Кройф с Ромарио и Стоичков. Това беше де факто краят на дрийм тима на Йохан", разказа пред Марица Христо Бонев, който по това време води елитния гръцки Лариса. 
А ето как описва тогава ситуацията пловдивският журналист във вестник Футбол Георги Бойчев. Той прави едно от най-великите интервюта с Камата, като го посещава у тях, още докато е играч на ЦСКА. После вади от библиотеката няколко гръцки вестника. "Готов съм на всичко, за да купя Стоичков - провиква се от тях президентът на "Панатинайкос" Вардиноянис. Испанците от "Барса" също не се шегуват - вече направиха пазарлъка за 4 млн. долара. Както се вижда, в скоро време Христо ще радва погледите на други.  
"Няма как, иска ми се да поиграя в чужбина, да опитам силите си в друга обстановка. Искам в следващите 3-4 години да играят голям футбол, а после, кой знае, може и да се откажа. Но последния си мач искам да изиграя с екипа на "Марица" - клуба, откъдето тръгнах. Мисля си дали би бил възможен един прощален мач между "Марица" и "Барселона"?
…Защо не? Ако е живот и здраве", разказва Стоичков в култовия материал на бате Жоре, където описва и как е изродил прасе във фермата на шампиона със Спартак бай Михал Душев. Прасенцето естествено е наречено Ицо.
Първата среща между Стоичков и Йохан Кройф става на турнира в Палма де Майорка през лятото на 1989 г., където е поканен и ЦСКА, тогава под името Средец. В автобиографичната си книга „Сто на сто Стоичков” Ицо свидетелства как преметнал Димитър Пенев да излезе от хотела. Казва му, че има нужда да се поразтъпче. Добродушният чичо Пенчо няма нищо против. Какво толкова Христо да удари един тегел по улиците на столицата на Балеарските острови? Според заверата мениджърът Мингея и Виктор Жулиен го чакат с колата им, скрита встрани от хотела. „В най-пълна тайна отидохме на лична среща с Йохан Кройф. Още тогава бях убеден, че ще бъда футболист на „Барса”, че ще изпълня намеренията си да облека синьо-червената фланелка”, пише Ицата в мемоарите си. Заедно с холандеца е и помощникът му Карлос Рексач, изключително доверено лице на Кройф. „Поздравиха ме сърдечно. Със студено изражение Кройф обяви, че ме е наблюдавал, че му харесват играта и поведението ми на терена и че ще направи всичко възможно, за да подпише договор с мен… Не разбирах бъкел испански, но така исках да чуя офертата на „Барселона”, че сякаш всичко казано от Кройф стигаше до съзнанието ми още преди превода на Жулиен”, свидетелства още Стоичков. 

Мениджърът на Стоичков Хосе Мария Мингея с умиление си спомня за невъзможната мисия по привличането на клиента му в „Барселона”. След като на турнира в Палма де Майорка Ицо и Кройф се разбират, че българинът отива при него най-късно след една година, за Мингея остава тежката задача да склони шефовете на ЦСКА за трансфера.

Отначало властите не дават разрешение, но след падането на Тодор Живков нещата вече изглеждат по-лесни. Още повече че Любо Пенев междувременно вече е облякъл екипа на „Валенсия”. Финалните преговори с Ицо са около мачовете на ЦСКА с „Марсилия” от турнира за Купата на европейските шампиони през март 1990 г. „Разговорите не се водеха с клуба, а с човек от правителството, който отговаряше за спорта. Господинът поиска фантастична и напълно нереална сума, която след много и много пазарлъци успяхме да я намалим. Дори и така ставаше въпрос за много пари - 4 млн. долара. Най-скъпият трансфер за играч от Източна Европа до този момент. Договорът предвиждаше те да бъдат изплатени на четири вноски и най-после постигнахме съгласие за трансфер”, свидетелства импресариото.  

Мингея добавя, че е имал сериозни проблеми с комуникацията с началниците от „Армията”. „Когато искат да кажат “да” с глава, българите правят наопаки, а високият тон е неделима част от дискусиите им. Преговорите вървяха трудно и в един момент даже стигнахме до задънена улица. В клуба ни приемаха седем-осем души. Не знаехме какви длъжности имат, нито кои точно бяха. Повечето носеха военни униформи. Поднасяха ни голяма чаша с айрян и още една, пълна с водка. Аз едва издържах. Не съм и предполагал какво още ме очаква. Когато най-после постигнахме принципно съгласие, Чолаков (председателят на спортния клуб ЦСКА - б.р.) отсече: “Ако не изпиеш с нас няколко водки, няма да подпишем нищо!”. Просто нямах изход. Аз, който не съм близвал алкохол през живота си, трябваше да изпразня четири-пет чаши с водка. С договора в ръка се добрах в хотел “Шератън”, напълно замаян намерих стаята си и се хвърлих в леглото. Страданието си заслужаваше. Христо вече бе футболист на „Барселона”, разказва за патилата си испанецът.


Седмични издания
НОВИНИТЕ ВЧЕРА ДНЕС