Зума се разминава с Левски заради смъртта на Гунди

Уволняват шефа на МВР заради готвения трансфер на Христо Бонев в Подуяне
22-07-2017 08:51 811 0

Дончо ДОНЕВ

Пореден интригуващ сблъсък предстои между отборите на Локомотив и Левски в неделя. Мачовете между двата отбора винаги са носили особен заряд, независимо от лансираната от лагерите на Ботев и ЦСКА версия за братска дружба между Лаута и Подуяне. Само два факта могат да потвърдят твърдението, че черно-белите и сините привидно може да се разбират, но между тях си тлее доста сериозно съперничество, което в три от случаите прераства във война.

През 1980 година на Локо е необходима победа, за да остане в А група. Левски не се бори за нищо и излиза в протоколен мач. Стадион 9 септември е пълен до краен предел, за да помогне на любимците си да оцелеят втори пореден сезон. На Голямата къща и на глас преди срещата се говори, че Христо Бонев е използвал приятелството си с Иван Славков, който бе шеф на футболната секция на сините, за да уреди победата. Съвсем друго нещо обаче стана на терена. Никому неизвестният до този момент, а и след това халф на гостите Зайков вкара от 30 метра гол на вратаря Кирил Толев (Кирацата), който пловдивчани така и не успяха да върнат. И последва изпадане със сваляне на знамената. Това бе и последният мач на Зума за Локомотив преди продажбата му в АЕК (Атина).

Пет години преди това обаче Локомотив се оказва черна котка по пътя към поредната шампионска титла на Левски. В последния кръг от първенството черно-белите приемат сините отново пред препълнени трибуни на Голямата къща. 40 хиляди фена с мощен рев окуражават Зума и компания да лишат сините от златните медали. В ход е пусната и тихата дипломация. Тя обаче не важи за другата легенда на домакините. Срещата отива към 0:0, което дава титлата на гостите. Точно тогава обаче другата легенда на Локо Гочо Василев избухва. Футболист №1 на Пиринска и Вардарска Македония за миналия век със свиреп шут от 40 метра буквално скъсва мрежата зад вратаря Стефан Стайков (Бате Зайо). Стадионът буквално се взривява. Неповторимият артист Гочо, луд от радост, спринтира към центъра и прави челна стойка. Това вбесява треньора на Левски Иван Вуцов, който още тогава има силни връзки в службите на МВР и БФС. Бай Гъзан издейства свирепо наказание за своя приятел - 120 лева глоба плюс мъмрене пред комсомолското бюро на отбора. Шефът на футболната секция в Локо инженер Иван Коджабашев обаче намира средства в подопечното му БДЖ Пловдив и отървава Гочо от санкцията, която се равнява на една месечна заплата по онова време. 30 години по-късно Вуцов става треньор и прави жест на Василев, като го кани в екипа си.

Жестоко напрежение между Локомотив и Левски има през пролетта на 1971 година. В Подуяне правят всичко възможно, за да подсилят застаряващия тогава тим. С мисията се заемат министърът на вътрешните работи генерал Ангел Солаков и Батето, който е пресен зет на Тодор Живков.
Именно под диктовката на Солако т. нар. отбор на народа е обединен с отбора на народната милиция. Симбиозата „Левски с патлак” включва и Христо Бонев. Солаков го вижда като партньор в атака на Георги Аспарухов-Гунди. Зума и Гунди са много близки по линия на националния отбор. По всичко изглежда, че пловдивчанинът най-вероятно този път ще склони да се премести в София. Пловдив по това време е настръхнал. Черно-белите фенове ангажират всички местни депутати, партийни велможи и партизани. Те правят буквално пътека до Тодор Живков с молба да не нарежда Зума да отиде в Левски-Спартак.

Години по-късно Христо Бонев признава, че е бил на крачка от този трансфер: „Имаше период в края на 60-те години на ХХ век, когато и двамата с Аспарухов бяхме в много добра форма и всеки от нас желаеше силно да играе с другия. По едно време мислехме да се съберем в „Левски” за една година с разрешение и на двете дружества, но проточихме изпълнението и... дойде тежкият удар с гибелта на Гунди и Котков! Цял живот сънувам как играем заедно”.

"Хитрите ченгета обаче атакуват Бонев и по линия на жена му Ема. В онези години  Бонева се явява първа дама на Пловдив. Изключително красива, начетена и амбициозна, Ема Бонев е изкушена от екстрите, които предлага животът в София. А те са офицерска заплата на мъжа й, жилище на пъпа на столицата и най-луксозен живот. Говори се дори, че на Ема Бонева било гарантирано място като говорителка на новините по телевизията", пише журналистът Станил Йотов.

Лично началникът на Държавна сигурност Григор Шопов свидетелства пред Политбюро на ЦК на БКП: „А по случая с Бонев колко натиск! Някои твърдят, че имало заповед за назначаването му. Докарали тук неговата жена да  покажат един апартамент на „Гурко”. Ето в този апартамент ще живееш, ако дойде Бонев тук да работи. Жената отговорила: „Апартаментът е хубав, ама мебелировката е демоде".

Докато се разберат за апартамента и мебелите, находчивите шефове на Локомотив намират начин да забавят трансфера. Първоначално планът е Бонев да отиде в Левски-Спартак през лятото на 1970 г. след световното в Мексико. Само че първенството още върви, а в неговия ход не е позволена смяна на отборите. Операцията е отложена за след края на сезона. Точно тогава обаче на посещение в Пловдив пристига зам.-председателят на Министерски съвет Тано Цолов. Другарят Цолов се занимава с транспорта и железниците, към които се числи Локомотив, а освен това е и кандидат от Пловдив за предстоящите избори. Цяла група локомотивци, начело с бившият партизанин и тогавашен народен представител Коста Андреев му се притръшква - аман-заман, помогнете ни за Бонев, спасете Локомотив… В името на избирателите си бившият партизанин от Червенобрежкия партизански отряд удря по масата. Звъни където трябва, пляска левскарите през ръцете и спира трансфера.

Последният опит на „Левски-Спартак” да вземе Христо Бонев е през 1971 г. Трагичната смърт на Гунди и Котков обаче слага край на начинанието. Малко по-късно и Ангел Солаков е свален от власт. Великият футболист остава в Локомотив - там, където му е мястото.


Седмични издания
НОВИНИТЕ ВЧЕРА ДНЕС