Преди 55 години Левски - Ботев 1:6

Пловдивчани са най-коварният противник на сините през 60-те години на миналия век
15-07-2017 14:27 1339 0

Станил Йотов

Съперничеството между столичния Левски и пловдивския Ботев заема важно място в историята на футбола ни. Майните дори могат да се похвалят, че са нанасяли най-голямата загуба на левскарите в цялата им история - с 6:1, при това като гости в София. Резултат, на който могат да завиждат всички привърженици на ЦСКА. Датата 8 юли 1962 г. остава като един от най-черните дни на Левски за всички времена. В предпоследния кръг от шампионата ботевци нанасят своя удар на стадион „Васил Левски”, накарал сините да се червят цяла седмица, преди да дойде утешителната им победа с 6:3 срещу бъдещия шампион ЦДНА. Но нека върнем лентата към големите битки по оста Пловдив - София в началото на 60-те години на миналия век. 

На футболната карта на България Левски и Ботев са върли противници още в първите шампионати, провеждани през втората половина на 20-те години. На 3 октомври 1929 г. двата отбора се класират във финала за държавното първенство по футбол, който трябва да се проведе на игрище „Юнак”. Пред повече от 5000 почитатели на играта, сред които премиерът Андрей Ляпчев и министъра на благоустройството Славейко Василев, гостите изнасят много силен мач, макар че Левски е считан за фаворит. Късен гол на 

Никола Щерев-Старика носи шампионската купа на ботевци, 

които са посрещнати като истински герои на пловдивската гара. Левски пък ще трябва да чака първата си титла още цели четири години. Така започва всичко…

След Девети септември двата отбора се сближават. Причината за това е появата на новото военно дружество ЦДНА. В него отиват да играят всички най-добри футболисти, когато им дойде ред да ходят в казармата. Левскарите обаче не искат и да чуят, че техен играч ще облече фланелката на големия съперник от столицата. Къде тогава да си отбиват службата? На помощ идва Ботев, който също е военен отбор, само че под шапката на базираната в Пловдив Втора българска армия. Като военен отбор те също могат да ползват екстрата, с която е привилегирован ЦДНА. Затова от Левски към Пловдив поемат ред велики играчи като Димитър Йорданов-Кукуша, Сашо Костов, Христо Илиев-Патрата, Димо Печеников- Балканския лъв, а след тях и Георги Аспарухов-Гунди. Габровецът Иван Вуцов също минава през Ботев, преди да отиде при сините. Патрата и Костов дори имат големи заслуги за спечелването на бронзовите медали през 1961 г.

Това е началото на големия отбор на Ботев, поставено от треньорите Георги Генов-Джогата и Стефан Паунов. Двамата сформират убийствена нападателна петорка. В нея освен Гунди са още Динко Дерменджиев-Чико, Иван Сотиров- Албанеца, Георги Попов-Тумби и дошлият от Славия като войник Георги Харалампиев-Ампето. Албанеца става голмайстор на първенството с 20 точни попадения, а след това през 1962 г. 

майните грабват Купата на Съветската армия 

с победа 3:0 във финала с Дунав (Русе) на стадион „Васил Левски” в София. Но най-паметен си остава онзи мач от 8 юли срещу сините.
По програма Левски първо трябва да приеме Ботев, а след това да играе срещу вече сигурния шампион ЦДНА. Сините твърдо са трети, след военния отбор и втория в класирането Спартак (Пд). И двата двубоя обаче са с много висок престиж, а публиката ги чака с нетърпение. За Ботев пък е важно да не губи в София, тъй като води битка за четвъртото място срещу Славия и Черно море.

Оказва се, че пловдивчани ще излязат срещу близо половин дузина свои бивши съиграчи, които вече носят синия екип. След тях са Кукуша, Патрата, Вуцов, Сашо Костов… Все играчи, минали през пловдивската квартира на улица „Лейди Странгфорд” №5. Именно на този адрес, където се е помещавал бивш винен склад, са живеели левскарите, пратени в Ботев. В онзи момент там например са Гунди и славистът Георги Харалампиев, които живеят в стаите, обитавани преди това от Сашо Костов. Познават се много добре, знаят си и кътните зъби. Затова в Левски цари увереност, че няма начин


Генов има невероятен нюх какви футболисти да подбере 

и как да ги нареди на игрището. Когато се налага, им сменя постовете. Така например взема никому неизвестния резервен вратар на Марица Динко Дерменджиев-Чико и прави от него един от най-големите български нападатели за всички времена. Слага да играе до него 17-годишния бързоног ученик от Кършияка Георги Попов-Тумби. Там някъде намира мястото и на Георги Аспарухов, който участва на световното в Чили именно като футболист на Ботев. Джогата докарва от София играчи като Виден Апостолов и Стоичко Пешев, за които тепърва ще се говори. Намира им нови места на терена. Сега обаче ще му се наложи повечко въображение, ако иска да надхитри колегата си от Левски Кръстьо Чакъров. Още повече че последните три двубоя между двата отбора са завършили наравно, а преди това Ботев е победил с 3:2 в София. Генов няма нищо против да откопчи още една точка на чужда територия. Той решава, че ще приложи модерната в онези години схема 4-2-4, по която Бразилия вече е спечелила две световни титли. Само че без Гунди. Решава да го остави в Пловдив с жена му Лита. 

В деня на мача към „Васил Левски” потегля истинско стълпотворение. Вън от съмнение е, че на терена ще гастролират едни от най-големите футболни виртуози на България. Сините също имат какво да покажат на публиката си. В техния състав например фигурира един от най-техничните им играчи за всички времена Георги Соколов. Барабар с останалите, 

Соколето се явява солта и пиперът на Левски 

в онези години. Играе като дявол. Големият въпрос е дали защитата на Ботев начело с бившия нападател Райко Стойнов ще успее да го опази.
Двубоят се играе на осветление, а на трибуните има повече от 50 000 запалянковци. Сред тях и внушителна група от Пловдив, пристигнала да подкрепи своите. Първоначално нищо не предвещава задаващия се разгром. Играта върви при „поделено надмощие”, както съобщава по радиото коментаторът Митко Чуков. Трибуните изтръпват, след като Георги Харалампиев-Ампето открива резултата за гостите. Изненадва Бисер Михайлов със страхотен удар. Малко след това обаче пада успокоителният гол за синята публика. Вкарва го Христо Илиев-Патрата с отлично изпълнение на диагонален удар. 

Голямата беля за Левски почва точно преди почивката. Чико издебва удобна позиция и Ботев повежда с 2:1. Хората по трибуните обаче се успокояват, че остават още 45 минути и нищо не е загубено. Противно на очакванията, че ще избере по-затворена игра, за да пази резултата, Джогата нарежда на своите да засилят огъня. Треньорът е наясно, че отбраната на сините няма ден и това трябва да се използва. 
Още от началото на втората част жълто-черното торнадо направо помита левскарите. Бързоногият Тумби надбягва сините за третия гол, а четвъртият отново е на Дерменджиев. На всичкото отгоре остават още 20 минути. Левскарите вече се кръстят да няма повече голове. В 78 минута обаче Тумби забива петия. След него и опитният Иван Занев решава да се пробва дали не може да запише името си като голмайстор при историческата победа. 

До този момент за седем сезона с екипа на Ботев Занев има едва два-три гола. Сега обаче използва неумел опит на синята отбрана да направи изкуствена засада. Излиза сам срещу Михайлов и е точен. Левски-Ботев 1:6!

След мача радостта е само за футболистите и зрителите от Пловдив. 


Левскарите напускат стадиона мълчаливи като след погребение
От централната ложа се изнизва прочутият привърженик на сините, кинорежисьорът Рихард Езра. На слизане по стълбите обаче Езрата, който минава за един от големите идеолози на синята идея, решава все пак да окуражи покрусените си съратници. „Паднахме, ама пък видяхте ли Патрата какъв гол им вкара!”, отсича прочутият кинаджия. Останалите се смеят на майтапа му, ама някак си кисело.

В Левски положението става съвсем натопорчено, тъй като само седмица след това е шампионатното дерби с ЦДНА. Армейците вече са си подсигурили шампионската титла, но и за тях е въпрос на чест да излязат победители. Само че този път сините са си взели поуката. Над всички на терена е Кукуша, който само за първите 37 минути забива хеттрик във вратата на военните. Голът на Митата Якимов за ЦДНА точно в края на полувремето е слаба утеха за привържениците на армейците. На полувремето вратарят им Петров е заменен от Христо Андонов, уж с цел да не получават повече голове. Само че още в първата атака Теко Абаджиев им забива четвъртия. Малко след него и Соколов е точен от дузпа за 5:1. Усетили, че няма какво повече да губят, цеденевистите тръгват в атака. Намаляват разликата с два бързи гола на Якимов и Никола Ковачев-Тулата. Мераците им за сензационно изравняване обаче приключват четвърт час преди края. Кукуша се разписва за четвърти път в дербито и Левски печели с 6:3. Позорът от разгрома срещу Ботев е изтрит.

И през следващия сезон левскарите берат дертове с пловдивския си съперник. Мачът под тепетата съвпада с честването на 50-годишнината от създаването на физкултурното дружество Ботев. Този път сините са по-добри и за малко изпускат победата. Всичко завършва при 0:0, а хората си тръгват разочаровани от слабата игра в нападение на Гунди и Иван Сотиров-Албанеца. Утешителното е поне, че вече в шест поредни мача Ботев не е губил от Левски.

Седмият пореден се играе на 13 април 1963 г. в София. Сините казват, че вече е дошло време за разплата. Още повече че вървят без загуба цели четири месеца и половина. Не са изминали обаче и две минути от началния сигнал на рефера Стефан Константинов, когато 

Иван Сотиров-Албанеца вкарва първия гол 


за Ботев. Няма и половин час след това пак той изненадва вратаря на сините Георги Лазаров с удар отдалеч. Сините хукват в атака, но вратарят Георги Ив. Найденов пази като лъв. Лови всичко, само без един удар на Георги Соколов, направил загубата по-почетна. Левски-Ботев 1:2. 
За този мач дълго време върви една измислица. Уж, че на Левски им предстоял двубой за Балканската купа срещу някакви албанци. И пловдивчани ги майтапели с лафа: „Абе, вие един албанец не успяхте да опазите, а срещу единадесет какво ще правите?” Истината е, че сините играят няколко седмици по-късно срещу гръцкия Олимпиакос във финала на турнира. Бият с 1:0, но понеже са загубили първия двубой със същия резултат, отиват да спорят за трофея в трети двубой на неутрален терен в Истанбул. Там губят с един гол.

Впрочем и ЦДНА си пати същия сезон от коравите пловдивчани. През есента два гола на Гунди, вторият от пряк свободен удар, носят победата на Ботев с 2:1 над армейците в София. Със същия резултат ЦДНА губи и в Пловдив. В края на сезона пловдивчани завършват напълно заслужено като вицешампиони на България. Изпреварват ги само съгражданите им от Спартак (Пд). Воденият от Тодор Диев смел отбор от квартал „Кючук Париж” печели голямото пролетно дерби на сезона срещу Ботев с 2:1 и се окичва с титлата за пръв и единствен път в историята си. За ботевци утехата е, че в последния кръг си го изкарват на третия пловдивски отбор „Локомотив” с разгром 4:0.

Левски – Ботев (Пд) 1:6

0:1 Г. Харалампиев 10, 1:1 Хр. Илиев 18,1:2 Д. Дерменджиев 45,1:3 Г. Попов 61, 1:4 Д. Дерменджиев 70, 1:5  Г. Попов 78, 1:6  Ив. Занев 84

Левски: Бисер Михайлов (Борис Александров), Иван Манолов, Йончо Арсов,  Иван Вуцов (Радко Найденов), Тончо Проданов, Иван Георгиев, Любен Гайдаров, Георги Соколов-Йогата, Димитър Йорданов-Кукуша,  Христо Илиев-Патрата,  Александър Костов

Ботев(Пд): Михаил Карушков, Райно Панайотов, Георги Чакъров, Виден Апостолов, Райко Стойнов, Иван Занев,  Динко Дерменджиев-Чико, Георги Харалампиев-Ампето,  Иван Сотиров-Албанеца, Стоичко Пешев, Георги Попов-Тумби (Георги Разложки)



Седмични издания
НОВИНИТЕ ВЧЕРА ДНЕС