Полягане на Спартак Пд едва не проваля титлата на Ботев

Тумби, Чико, Райко и Карушката на крака в София молят Валяка да се върне в отбора, с който печелят златото преди 50 години
10-06-2017 10:11 1244 0

Илиян РАДКОВ

Предстои тридневно честване на 50-годишнината от спечелването на шампионската титла от Ботев Пд през сезон 1966/67. Тогава най-великото поколение футболисти в историята на най-стария футболен клуб в България изкачи  за втори път канарчетата до върха в родния футбол. Героите в жълто-черно, водени от покойния вече треньор Васил Спасов - Валяка, се окичват със златните медали през най-оспорвания сезон у нас.  

Марица реши да се пренесе във втория златен сезон за канарчетата чрез разказа на главните действащи лица. Един от най-подходящите събеседници, разбира се, е Георги Попов - Тумби от тризъбеца, който правеше на трески съперниковите мрежи.  

„Ще започна оттам кой отбор ни е бил по-труден. Имаше един основен - Локомотив Сф. Даже и в най-силните години сме се шегували: От сън да ги вдигнеш, ще ни бият. И в София, и в Пловдив я сме имали един равен, я не. Локо Сф бяха отборът, срещу който не можем да играем”, върна лентата назад Тумби.  

Тумби даде и своето обяснение за рязката промяна в представянето на Ботев Пд през сезон 1966/67. Предишната кампания жълто-черните едва не изпадат, като завършват 10-и.

„Нали помните, че бихме с 9:0 Марек и до кой мач останахме с 9 точки. Значи, може би тогава някой ни е проклел, имаше нещо, което не тръгна в самото начало и чак в Плевен взехме 1 точка, а накрая стигнахме до 30 точки. Този сезон бяхме зле. Но след това нещата се оправиха. Тогава дойде Васил Спасов, вторият сезон беше, да не излъжа, като помощ от София. Човекът имаше опит, наблюдавал ни е, млади момчета още и вижда, че има да се омеси нещо. И веднага след като свърши първенството, станахме КЦМ Ботев Пд. 

Тогава ни дадоха и рейсове, за заплащането и премиите нямаше никакъв проблем, с друг метод на работа. Валяка внесе едно спокойствие. Виждаше се, че е човек с мозък. Чакахме да каже нещо, гледайки го в устата. Той ни искаше един час по-рано на игрището. Аз излизах 2 часа по-рано за първи път в моя живот. Само и само да съм до него.  И така заиграхме така наречения разумен футбол. Тогава може би дойде нашето цялостно футболно развитие. Иначе нямаше толкова напуснали, имаше млади момчета, но основата на отбора се знаеше и тук-таме някой да влезе. Казваше се: „Някой от вас трябва да умре, за да влезе някой. Спасов внесе нещо различно. Той ни вдъхна, че можем, че сме умни”, хвърли светлина Попов.

Тумби разкри и за деликатен скандален  момент, който едва не довел до раздяла с треньора Васил Спасов.

„През пролетния полусезон още в първия мач играехме със Спартак Пд, а на тях им трябваха точки, защото бяха пред изпадане. Тогава решението на партията беше да дадем на Спартак, като към онзи момент при нас още не се говореше за шампионска титла. Спасов каза, че ако стане това, си тръгва, което и направи.

Два мача след това ни предстоеше гостуване в Стара Загора. След една тренировка на отбора ние бяхме много разстроени, че Валяка го няма. Аз, Чико, Райко и Мишо Карушката и не помня имаше ли още някой с автомобила на Динко обиколихме доста ресторанти, пийнахме повече от мъка. След това решихме да отидем при треньора си и в 1 часа вечерта бяхме пред него в София. Той като ни видя, изпобеля. Предстои ни връщане до Пловдив, а човекът взе да се притеснява.

Предстоеше ни мач в Стара Загора след 2 дни, а ние му казахме, че няма да мръднем оттам, ако не се върне. Дали за да се отърве от нас, или му е идвало, Спасов ни каза: Ако не паднете в Стара Загора, идвам обратно”.  Ние завършихме 0:0 и той се върна.

Попов каза и защо този шампионат може да се счита за най-оспорвания:

„Когато направихме 1:1 като гости на Славия, вече се разбра, че ще станем шампиони. По онова време от първия до 16-ия отбор всеки разполагаше с поне 3-4 класни футболисти. А сега ако има 1, трябва да кажеш „Ура”. През този сезон ЦСКА и Славия стигнаха и полуфиналите на турнирите в Европа, което говори само по себе си за нивото.

Последният мач от първенството в Русе на практика се оказва безпредметен.

„Привържениците посрещнаха рейса ни в началото на бул. Руски. Аз не бях в Русе за последния мач. Оттам отборът дойде в София на другия ден, за да бъдат раздадени медалите и да се даде купата.  

Хората ни посрещнаха на колелото, грабваха ни, вдигаха ни и ни сваляха. След това дойдохме на центъра на Пловдив. И тук вече е моят случай. От ръководството на клуба като подарък на всеки от нас дадоха по плат за костюм. Аз не бях с отбора в Русе и вече си го бях ушил. И излязох с него на площада. Но се оказа, че костюмът ми беше само за един ден, защото валеше като из ведро, а имаше и градушка. Костюмът ми се спра от водата. Това е моят спомен по случай шампионската титла - имах един костюм за един ден.” 

След показването на шампионската купа пред изпълнения площад, въпреки дъжда, отборът се отправя на заслужено празненство в ресторанта на хотел Тримонциум.

„Бяхме заедно със съпругите си на официалната вечеря. Шефовете от КЦМ присъстваха на тържеството, мисля, че имаше хора и от партията. Всички си отпуснахме душите. Със сигурност е звучала и италианска музика, понеже аз я обожавам. Не си спомням да сме получили други награди или подаръци или пък специални премии. Платът за костюмите беше за около 300 лв.”, спомни си Тумби.

А железният защитник Иван Задума добави: „По време на купона ние гледахме бутилките, те бяха важните.  Стандартните премии за победа през онзи сезон бяха по 80 лв. за победа и по 33 лв. за хикс, като тези пари се облагаха с удръжки и ставаха съответно - 73 и 27 лв.  На празненството станаха и неща, които не са за казване. Но се веселихме заслужено.
Феновете се радваха, когато ни виждаха по Главната на живо, а не по тренировки”, спомня си Задума.

Накрая Тумби не спести суперлативите за целия отбор:

„В онзи период се говореше за нашата силна контраатака - за нападението ни. Ние обаче притежавахме една безупречна защита и работлива халфова линия. Имаше мачове, в които цялата тежест падаше върху крайната защита. На защитниците и  халфовете  се дължеше и резултатността ни. Ако нямахме тази добра защита, всичко щеше да е много по-трудно. Той - Железния войник (посочва Иван Задума)  никой не знае, че е републикански шампион средношколец  на висок скок, атлет е. На това се дължеше и отличната му и безупречна игра в отбрана. Много добър човек е, чак ти е драго да го набиеш”.


Седмични издания
НОВИНИТЕ ВЧЕРА ДНЕС