Пловдивският футбол вече не е случаен превоз, дали?

В Ботев искрата е запалена, в Локо е като след градушка, а Марица тропа на вратата на Б група
09-06-2017 06:03 3421 0

Пловдивският футбол е напът да излезе от налегналата го декада на случайностите. По-специално Ботев. Миналия сезон жълто-черните бяха случаен превоз. Навярно знаете табелите на автобусите, които разкарват екскурзиантите по забележителностите из България. Това беше положението - клубният автобус на 1912 "роди" и отборът не бе мобилен за мачовете навън.

Случайно събрани момчета, без минало, без успехи, без титулярни места в отборите си досега, успяха да осъществят проекта на Николай Киров. Впрочем, за него също случайно се сетиха, след като се опариха от кохортата столични галактически стопаджии, налазили канарите по време и след явлението КТБ и Цветан Василев. А, да не забравя, през Коматево мина и г-н Ермин, който така и не успя да стане г-н Шиляк.

Случайно Ботев стигна финал и спечели Купата на България. Или не беше случайно? Трофеят бе страхотен начин да се чества 50-ият юбилей от последната шампионска титла на жълто-черните.
Всъщност, нищо случайно не се случва в чуруликащата част на Пловдив. Феновете успяха да запалят искрата на надеждата. Дали тя ще пламне в благодатен огън, ще стане ясно след първия квалификационен кръг на Лига Европа. А и после в първенството. Единствено ясно в момента е, че Ботев има треньор, има надежди, има и нов автобус.

За разлика от жълто-черните, при Локомотив Пловдив случайността се е загнездила здраво в битието им. Случайно може босът Крушарски да плати някоя заплата, случайно черно-белите могат да се борят за евротурнири. Но май случайно, успяха да объркат сами мача, към който се стремяха цяла пролет. Срещу Дунав играчите не бяха на терена, просто ги нямаше, затънали, случайно или - не, в битието на своето безпаричие. Локомотив срещу Дунав беше като крава от сой, която дава по 75 литра на ден, а след това рита бакърчето с мляко. Ефектът е никакъв - както мачът срещу Дунав, изтрил всички хубави неща от редица двубои преди това.

Е, не казвам нищо за онова 5:0 срещу Левски в София, след което падна главата на Едуард Ераносян. Случайност? Навярно подобна и на тази, споделена под сурдинка - Ераносян случайно е платил лагера на отбора по време на зимната подготовка.

Според диалектическия материализъм случайността е непредвидена необходимост. Което, преведено на по-нормален език, означава: "Родилият се в племето на човекоядци има право на избор и той избира да си вземе по-вкусно парче от току-що опечения съсед по пещера".

Случайността е залегнала и в селекцията на Локомотив. Въпросите гравитират около това дали Мартин Камбуров случайно няма да подгони рекорда на Чико и да остане още един сезон, дали на Кирил Котев ще му бъде предложен нов договор, или дали Ванче Траянов ще има достатъчно тяга да изкара още 365 дни в режим натоварване.

Истината обаче е очеизбождаща - нищо случайно в Локомотив няма. В отбора има футболисти, които не са вземали заплати по три месеца, но не са подали молби за разтрогване на договорите си. За нас, простосмъртните, вариантите са два. Първият е, че ги крепи надаждата случайно босът Крушарски да плати нещо. Втората е, че чакат предложения от други отбори. А щом не ги получават и стоят без пари на "Лаута", значи нищо случайно няма. Просто никой не ги иска.

В този живот няма нищо случайно - просто Ботев ще се опита да полети без пилот (засега) в самолета, а Локомотив ще продължи по наклонената плоскост, където се задържа, без да падне, заради личните качества на Мартин Камбуров и няколко от другите играчи.

Случайно стигнахме до един клуб (Марица), който е непредвидената необходимост на Пловдив. Никой под тепетата не си прави илюзии, че футболът може да е ОК без жълто-синя кръв в отборите на Ботев и Локомотив. Е, сега я няма и затова Царят боледува регулярно.

Случайно да помните приказката за Пепеляшка? Не, не тази с пантофката. Говоря ви за онази, от Севера. Онази, край комина на Захарната. Онази, която цяла декада имаше проблеми с плащането на тока. Онази, която напук на всички и всичко не само живурка, но спечели две шампионски титли в последните 6 години. Онази, която нямаше идея какво ще е утре, тъй като във всяко нейно днес ситуацията бе по-мъглива и от най-набуреното време на Еверест.

Живеем във време, в което клубна чест е понятие по-непознато от ПИН код на кредитна карта. Има обаче неща, които не се купуват с пари. А това са вярата и оптимизмът.

Отсам реката няма нафукани и надменни футболни лаици с 40 бона месечно възнаграждение. Няма и правилен футбол, но пък има страст, има борба.

Случайно или не, но Марица все още си знае рождената дата - 20 септември 1921 година. Имало го е клуба и пак го има. Кършиякалии фалираха три пъти и започват от нулата, а днес отново тропат на вратата на Б група.

При толкова непредвидима необходимост, крайно време е футболните хора под тепетата да се замислят как да върнат хората по стадионите. Липсата на пари, играчи и база не е определяща. Най-лоша е липсата на вяра и надежда. Нека не ги убиваме още в зародиша им отново.

Креативът е много важен за този боледуващ пловдивски футбол. Ето ви един пример: През 50-те години на миналия век цигарените фирми искали да повишат продажбите си, като накарат жените да започнат и те да пушат. Дотогава жена да пуши се е считало за вулгарно. Обръщат се към племенника на Фройд (бащата на термина Пи Ар, с който е искал да избегне опетнения през войната термин пропаганда).

Той, познавайки слабите страни на човешката психика от трудовете на чичо си Фройд, посъветвал фирмите да направят следното. Да наемат няколко красиви манекенки, които на някакъв парад (не помня повода за парада) накрая групово да извадят елегантно по една цигара и да запушат публично. Естествено, суматохата била голяма. Тръгнали всякакви коментари, но в защита манекенките изтъквали, че това е жест на феминизъм и че те имали същите права като мъжете и защо да не могат да пушат.

Създало се феминистко настроение у публиката и пушенето се приело като знак на равенство с мъжете. Оттогава постепенно жените се приучили да пушат и се гордеели с това. А всъщност, в корена на всичко била печалбата на цигарените фирми.

Случайно или не, но стана време футболните босове да измислят как да върнат феновете на стадиона. Само с пушене в кабинетите не става. Ако ставаше, всеки пушач щеше да е като Йохан Кройф.

Началници в Ботев, Локо и Марица - просто четете повече, наложително е!


Седмични издания
НОВИНИТЕ ВЧЕРА ДНЕС