Не пипайте рекорда на Стефка!

Героят на социалистическия труд Стефка Костадинова – 197 полета над висините
13-05-2017 09:33 465 0

От Международната федерация по лека атлетика (ИААФ) нямат намерение да пипат постигнатите световни рекорди от близкото минало, сред които е и този на Стефка Костадинова в скока на височина от 209 см.

Заличаването им и започването на чисто беше поискано от италианеца Джани Мерло в качеството му на представител на световната асоциация на спортните журналисти (АИПС). Мотивите му бяха, че така ще бъдат премахнати съмненията, че са постигнати с нечестни средства. "Преследването на употребата на допинг и отнемането на постигнати с труд рекорди са различни неща. Премахнем ли резултатите, ще хвърлим съмнение, че тези спортисти са били измамници. Тези хора ще загубят място в историята, а върху тях ще лепнем петно. Това е недопустимо и никой не си е и помислял, че такова нещо е реално", пише в писмо от ИААФ до АИПС.

ЕТО КАКВО ИСКАШЕ ДА ЗАЛИЧИ ИТАЛИАНСКИ ПСЕВДОЖУРНАЛИСТ:

Факти за Стефка:

* Учи в средното спортно училище „Васил Левски“ в родния Пловдив.
* В 7 клас вече е майстор на спорта, 15 годишна скача удивителните за нейната възраст 190 см.
* На приемния в пети клас абсолютно всеки треньор от спортното училище в Пловдив искат да вземат Стефка в своята група.
* Първият й треньор в училище е по атлетически многобой – Добри Иванов. Тогава за една година Стефка израства с 16 см и това до голяма степен предопределя нейната бъдеща кариера в скока на височина.
* С първия си световен рекорд ликува на 21 годишна възраст, тогава през 1986 г. чупи два световни рекорда в разстояние на 7 дни

--------------------------------------------------

* Стефка Костадинова е родена е на 25 март 1965 г. в Пловдив. Била буйно дете и майка є решава да насочи енергията є в спорта. Стефка започва с плуване. По онова време леля Ветка работи като домакин в Спортното училище и решила, че ще е най-добре дъщеря є да бъде близо до нея. В пети клас Стефка вече тренира в спортното при Добри Иванов. В тайните на високия скок я въвежда Еньо Тодоров. В седми клас Костадинова вече е майстор на спорта. В десети скача 190 см. Тогава обаче получава травма, която я вади за една година от строя. Разделя се с Еньо Тодоров и по това време среща новия си треньор и бъдещ съпруг Николай Петров. Първия си скок над 2 метра прави на 25 август 1984 г. в София. На 30 август 1987 г. в Рим Стефка Костадинова печели световната титла със световен рекорд – 209 см, който и до днес не е подобрен. Година по-късно на Олимпиадата в Сеул през 1988 година остава със сребърния медал.

----------------------------------------------------

* Костадинова е двукратна световна шампионка на открито в Рим ‘87 и Гьотеборг ‘95. Носителка е на 5 титли от първенства на планетата в зала – Париж ‘85, Индианаполис ‘87, Будапеща ‘89, Торонто ‘93 и Париж ‘97. Европейска шампионка от Щутгарт ‘86. Колекцията є включва и 4 златни медала от първенства на Стария континент в зала – Пирея ‘85, Лиевен ‘87, Будапеща ‘88, Париж ‘94. Победителка е и във финала на Световната купа в Канбера ‘85. Стефка Костадинова печели своята мечтана олимпийска титла в Атланта през 1996 година, скачайки 205 см.

---------------------------------------------------

* През 1999 г. прекратява състезателната си кариера и започва работа в управленските структури на спорта като вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика. През същата година е избрана за зам.-председател на Държавната агенция за младежта и спорта, а от 1 август 2001 г. е зам.-министър на спорта. На 11 ноември 2005 г. оглавява и Българския олимпийски комитет. Завършва Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, специалност “Учител по физическо възпитание”. Четири пъти е избирана за Спортист №1 на България – 1985, 1987, 1995, 1996 г. Пет пъти е обявявана за Най-добър спортист на Балканите – 1985, 1987, 1995, 1996, 1997 г.

----------------------------------------------------

* За радост на милионите хора по света, които имаха щастието да стават съпричастни на нейните подвизи в сектора за висок скок, Стефка Костадинова успя да прелети 197 пъти над тази гросмайсторска граница от 200 см в 130 надпревари. Правеше го на почти всяко състезание, откакто на 25 август 1984 г. за пръв път прескочи бариерата от 200 см, до 1997 г., когато сложи край на знаменитата си активна спортна кариера. През годините тя извоюва всичко, което един човек и спортист може да постигне. Още седмокласничка стана майстор на спорта. На 19 години се присъедини към елитната българска компания на заслужилите спортни майстори, а на 22 сложи и звездата “Герой на труда”. Някои считат тези награди за неща от миналото. Но онези, които знаят стойностите на отличията, си остават точно отражение на всичко постигнато от големите ни личности в онези години.Стефка Костадинова става и единствената българка със спортен Оскар в света редом до имената на Сена, Марадона, Пеле, Карл Луис, Майк Тайсън. През 1996 г. е наградена с орден “Стара планина”, първа степен за изключителните й заслуги към Република България. През 1989 г. Костадинова се жени за треньора си Николай Петров. През 1995 г. става майка – има син Николай. На 9 юни 2007 г. в курорта “Елените” Стефка Костадинова се омъжи повторно за бизнесмена Николай Попвасилев.

----------------------------------------------------

* За радост на милионите хора по света, които имаха щастието да стават съпричастни на нейните подвизи в сектора за висок скок, Стефка Костадинова успя да прелети 197 пъти над тази гросмайсторска граница от 200 см в 130 надпревари. Правеше го на почти всяко състезание, откакто на 25 август 1984 г. за пръв път прескочи бариерата от 200 см, до 1997 г., когато сложи край на знаменитата си активна спортна кариера. През годините тя извоюва всичко, което един човек и спортист може да постигне. Още седмокласничка стана майстор на спорта. На 19 години се присъедини към елитната българска компания на заслужилите спортни майстори, а на 22 сложи и звездата “Герой на труда”. Някои считат тези награди за неща от миналото. Но онези, които знаят стойностите на отличията, си остават точно отражение на всичко постигнато от големите ни личности в онези години.

----------------------------------------------------

* Това, че Стефка си заслужи наградите, бе показано във времето. Защото продължи да побеждава и да получава награди и признания. Стана единственият българин с престижната награда “Спортен Оскар”. Извоюва олимпийската титла в Атланта. Стъпи по няколко пъти на върха в класирането на световни и европейски първенства на открито и в зала. Взе златото и от Игрите на Добра воля. Спечели престижната верига “Мобил Гран при”. И какво ли още не…. Четири пъти оглави класацията за “Спортист на годината” в България, пет пъти – на Балканите и шест – в анкетата на спортен Пловдив. Специализирано световно спортно издание я обяви за № 1 в скока на височина за 1985, 1986, 1987 и 1988 г. В периода 1984-1986 г. записа 34 поредни победи. Само след един пропуск последва нова поредица от 19 удара.

-----------------------------------------------------

* В това време направи и три поправки на върховото постижение в скока на височина на открито и четири – в зала. На 30 август 1987 г. в Рим вдигна летвата на 209 см и вече 26 години никой не е успял да отиде поне сантиметър нагоре! Този рекорд остава един от най-старите в Царицата на спорта. През 1996 г. коригира и най-добрия олимпийски резултат до 205 см. Всичко това є даде възможност да заеме полагащото є се място в Топ 10 на атлетите на ХХ век в класацията на ИААФ (Международната федерация по лека атлетика). Друго красноречиво признание за направеното от нашата знаменита атлетка е фактът, че влизащите в олимпийския музей в Лозана минават под летва, закрепена на кота 209, колкото е световният рекорд на българката…
Така, някак естествено дойдоха и следващите големи признания. През 1996 г. я удостоиха с орден “Стара планина” – първа степен за изключителните и заслуги към Република България. Година преди това Пловдив пък я обяви за свой почетен гражданин.

----------------------------------------------------

* На 3 години искала да стане певица, на 5 – учителка. Олимпийският комитет не фигурира в целите, които си поставя в тази юнашка млада възраст. До леката атлетика и високия скок примата Стефка Костадинова стига по заобиколен начин. Първо минава през сладките улични игри в топлия и спокоен южен град, после през плувния басейн, докато в пети клас я записват в пловдивското спортно училище… От древността идва славата към олимпийския победител. Олимпийската титла е завинаги. Тя не е преходна купа и новият шампион не зачерква и не детронира предишния. Всеки олимпийски шампион е вечен, докато има люде и спорт по земята. Три жени, надвили в уникална спортна битка на “Атланта 96” двуметровата висота, се изправиха на олимпийската стълбица. Най-горе, с 205, беше Стефка.

----------------------------------------------------

* За нея още тогава можеше да се кажат думите на президента на Световната федерация по лека атлетика Ламин Диак: “Стефка Костадинова научи спортния свят как може да се побеждава артистично и с чар. Бях злоядо и амбициозно дете – исках да побеждавам навсякъде и във всичко – казва пък от личен опит нашата олимпийка. В първите си състезателни години вписвах в една тетрадка всички резултати в скока на височина по цял свят, които стигаха до мен. После сядах и се взирах с часове в тях. Мислено ги прескачах…. Но след време се превърнах в силна жена – победител по природа… Спортът дава много. Прави характер, създава дисциплина, воля, самоконтрол. Запознава те с магията на живота – общението. Младият човек се учи да живее в реалния свят, да се чувства уверено и да постига щастието и успеха в него, споделя примата на българската лека атлетика.

-----------------------------------------------------

И някой иска да ни отнеме всичко това? Ще му позволим ли?



Седмични издания
НОВИНИТЕ ВЧЕРА ДНЕС