Как Сунес Славния заби знамето в сърцето на врага

Шотландецът се направи на Васко Камбуров в Истанбул
13-05-2017 09:33 933 0

"Сега ще ти покажа кой е инвалид, нещастник такъв - помислих си. - Просто чаках удобния момент, взех знамето и тръгнах да тичам..."
Една от великите истории на футбола - не само на Балканите, и до днес се преразказва и украсява. В Истанбул няма човек, който да не се разпали, ако го питате за нея. Но има опасност да ви набият. Или пък - ще ви почерпят, широко усмихнати.

В онази вечер през май 1996-а Греъм Сунес прави нещо, което никой турски запалянко няма да забрави, докато в страната има поне един запалянко. Тоест - ще се помни винаги.
Шотландецът е назначен за треньор на Галатасарай в началото на сезон 1995-96 г., след като не успява да заеме поста в Мидълзбро. Сунес още се възстановява психически от провала като мениджър в Ливърпул, а физически - от преживяния инфаркт по време на този престой.
"Какво правят шефовете на Галатасарай, защо назначават инвалид?", захапва здраво вицепрезидентът на врага Фенербахче. Сунес си трае.
Все пак не е в свои води. Нищо, че славата му от годините като играч, а и като мениджър в Ливърпул и Рейнджърс, не е на човек, който преглъща такива обиди без бой.
Сезонът не върви идеално. Трансферите на Греъм са рисковани - Бари Венисън и Майк Марш идват от Ливърпул, Дийн Соундърс - от Астън Вила, Улрих ван Гьобел - от Фейенорд, а Брад Фридъл - от Брьондби. Звездна селекция, а и в Галатасарай вече има няколко турски национали, които са със статут на асове в родината им.
Но комуникацията е трудна, а правилото за само трима чужденци ограничава избора на новите в стартовия състав. Марш си заминава още през октомври, Венисън - през януари.
Загубата от Фенербахче настройва фенове и медии срещу Сунес. Още към края на ноември Чим-бом на практика е извън играта за титлата. След първата половина на сезона критиките стават особено ожесточени, а Греъм предприема промени.
Единственият от новите, който играе на ниво, е Дийн Соундърс. Но лидерите са твърде далеч напред, та цялото внимание се насочва към турнира за купата.
На четвъртфинал съперник е Бешикташ, в два мача. Първият у дома завършва 0:0 и реваншът е "ден на истината" за отбора и Сунес. Ариф Ердем, един от турските национали в тима, вкарва два гола и Галатасарай взима дербито със сладко 2:1 на терена на врага.

На полуфиналите наглед трябва да е по-лесно - Самсунспор е между Чим-бом и финала. Но след първото полувреме резултатът е 1:1, а стадионът - притеснен. Соундърс се намесва - 3:1 преди реванша.
А той е кошмарен. Сунес описва последните минути, в които домакините водят с 1:0, като "филм на ужасите". Но отборът му устоява и е на финал.
Отново в два мача. Срещу Фенербахче.
Истанбул, както и цялата страна, живеят с предстоящите дуели, а дори BBC предприема експедиция до Босфора, за да заснеме филм за това как шотландската легенда Греъм Сунес се готви за най-горещото предизвикателство в кариерата си на треньор.
Първата среща е на "Али Сами Йен" - бърлогата на Галатасарай. Соундърс вкарва рано, а 24 285 запалянковци на малкия стадион полудяват. Има само около хиляда гостуващи фенове. Резултатът е запазен и Сунес завежда своята бригада на реванша, вече в дома на врага.
Преди мача от Фенербахче отново иронизират големия съперник за избора му за треньор. Греъм отново преглъща.
Не е в позиция да отговори подобаващо, не знае добре език, има притеснения и какво ще стане във втория финал - би изглеждал глупаво, ако загуби трофея.

Ранен удар за него идва с гола на Айкут - 1:0 за Фенер. Продължения, в които Брад Фридъл прави чудеса, това е най-добрият му мач за Галатасарай.
Пет минути преди да се стигне до дузпи, се намесва пак обичайният заподозрян - Соундърс. 1:1. Купата е за Чим-бом!
Играчите и треньорите са пред малобройната гостуваща агитка, която им връчва огромен флаг. Всеки го вее, редуват се, пеят с феновете.
Тогава Сунес полудява - вижда онзи омразен тип от Фенербахче, който го е обидил. Зърва го до тъчлинията, седящ невярващо в костюма си, гледащ с омраза към празненството на Галатасарй.
Лудият Греъм тръгва да тича. Не изглежда като инвалид... Грабва знамето и го забива в центъра на терена. Един, втори, трети удар в земята, преди да успее да го закрепи и да прониже игрището с него - и сърцето на Фенербахче едновременно с това.
"Не мислех. Не знаех какво става. Загубих напълно представа къде съм - просто ми дойде отвътре", казва днес Сунес с усмивка.

Полицията го спасява, но стадионът буквално се тресе и летят всякакви предмети. Награждаването се бави цяла вечност, играчите и треньорът на гостите са прибрани дълбоко в недрата на стадиона.
"Към мен се приближиха шефовете на Галатасарай - разказва треньорът. - Мислех си - сега ще ми съобщят, че съм уволнен и на следващия ден съм на самолета към дома. Вместо това те ме целуваха, прегръщаха и казаха, че това е велик момент в историята на клуба. В тази вечер целунах повече мъже, отколкото в целия си живот."
Медиите са критични - поведението на Сунес е наречено "криминално" с оглед на напрегната ситуация.
Но феновете на Галатасарай са на обратното мнение. За тях той вече е със специален статут и кръстен Ulubatli - нещо като Славния, Безстрашния. Това име носи Ulubatli Хасан, който е отомански герой, забил знаме насред обсадата на Константинопол през 1453-а. Той се качил на крепостната стена и сложил там флага, преди да бъде надупчен с 27 стрели.
Е, поне съдбата на Сунес не е така трагична.
Преди година агитката на Галатасарай го почете с хореография, отбелязвайки 20-ия юбилей от паметния ден на стадиона на врага.
Любопитно, самият шотландец не смята, че това е най-напрегнатият момент във футболно съперничество, който е виждал в богата си кариера на играч и треньор.
Наскоро в откровения пред сайта Player`s Tribune, Сунес разказа коя история го е впечатлила най-много в дербита, които е играл.
Виждал е Ливърпул - Евертън. Мидълзбро - Нюкасъл. Шотландия - Англия. Тези, като играч.
Като наставник е бил част от Рейнджърс - Селтик, Бенфика - Спортинг и споменатото турско свирепо съперничество.

"Когато чуя за вражда във футбола, сещам се за първото ми дерби на Северен Лондон като играч на Тотнъм - казва обаче коравият тип. - Това бе нещо неописуемо. В този ден 250 000 се събраха около "Уайт Харт Лейн", въпреки че стадионът ни побираше едва към 50 хиляди.
Някакви фенове на Арсенал се качиха върху автобуса на отбора им и опитаха така да влязат на трибуните, надявайки се, че полицията няма да спре рейса. Висяха отвсякъде. Край стадиона в този ден бе война, нещо невиждано. Не мисля, че някога съм усещал по-голямо напрежение и адреналин от футболно съперничество. А, да - а и загубихме..."
Това е. Завоевателят на Истанбул може да разкаже доста истории от близо 40 години във футбола на терена и край него.
Онази от май 1996-а остава паметна за света. А за Истанбул - разделителна линия на два свята. В единия Сунес е герой.
В другия - фигура на омразата. Но поне за всички е ясно, че не е инвалид...
Един инвалид не може да тича толова бързо и с такова огромно и тежко знаме в ръце.



Седмични издания
НОВИНИТЕ ВЧЕРА ДНЕС