Легенди: Албанеца е първият голмайстор на Ботев

Вкарана дузпа срещу Кекеманов едва на 12 години катапултира Иван Сотиров в големия футбол
13-05-2017 09:33 969 0

Легенди се носят за поколението на Ботев от 60-те години, донесло първата шампионска титла през 1967 г. Говорейки за него, веднага си спомняме за Чико, Тумби, Добри Ненов, Виден Апостолов и редица други футболни светила на Пловдив. Малко преди тях обаче на футболния небосклон на Пловдив изгрява звездата на първия голмайстор на жълто-черните - Иван Сотиров-Албанеца.

Роден на 14 март 1935 г. в квартал <192>Кючук Париж<201>, дал цяла плеяда футболисти, треньори и ръководители, като генерал Величко Георгиев, Георги Щерев-Гогомана, Димитър Караджов, Филип Арабаджиев, Стою Сеизов, Георги Генов-Джогата, Симеон Павлов, Костадин Мутафов, Христо Бъчваров, Иван Занев и др. Прословутият прякор на Сотиров идва от това, че баща му е роден в село Церия, когато е в пределите на България. След като става албанско, бащата и чичото на легендарния футболист се местят в Кючука. След края на Втората световна война като повечето деца в квартала Албанеца започва да гони футболната топка на тогавашното игрище Шипка (сега там е Кожният диспансер). Още тогава става запален привърженик на Ботев и е голям поклонник на вратаря на жълто-черните Георги Кекеманов. Истинско удоволствие е за него да отиде на тогавашното игрище Ботев (сега стадион "Тодор Диев"), да застава зад вратата и да връща топките на Кекеманов. Гледах го като божество, спомня си Иван Сотиров.

Всъщност именно Кекеманов пръв забелязва силния и мощен удар на малчугана. След една тренировка ме извика и ме попита на майтап дали искам да му бия една дузпа. Аз - самоуверен и наперен, той - усмихнат и високомерен, с ръце на кръста. Шутирах силно с боца и топката се заби в мрежата на педя от гредата. Изненадан, Кекеманов ми каза: От теб ще стане футболист, спомня си легендарният нападател. От онзи момент Иван е толкова запленен от футбола, че моли баща му да го пусне на организираното пътуване с влак от клуба на финала в София за Купата на България през 1947 г. между Ботев и Левски. А тогава е само на 12 години. В юношеския тим на Спартак го привлича големият треньор Костадин Мутафов - Бай Кочо. През 1951 г. стига до финала за титлата, но Спартак губи с 1:2 от Червено знаме (Габрово). Силните му изяви са забелязани от треньора на мъжкия отбор на Спартак Кирил Тишански. И от 1952 г. Албанеца се превръща в несменяем титуляр, макар че е само на 17 години. Сякаш беше вчера, спомня си първия си официален мач при мъжете Иван Сотиров - в Благоевград срещу местния Ботев за първенство на Б група. А първия си гол бележи от фаул на Торпедо София на тогавашния стадион Юнак - сега "Васил Левски".

От следващата година Спартак е вече в А група и на 15 март 1953 г. Албанеца е в състава за историческия мач срещу столичния Локомотив на игрище "Локомотив" до Сточна гара - победа с 1:0. Още от дете си бях ботевист и затова през 1954 г. с радост приех поканата на треньора на Ботев Георги Генов-Джогата, разказва Иван Сотиров. Успехите му с жълто-черните следват един след друг - носител на Националната купа през 1962 г. (има още два финала - през 1956 г. срещу Левски и през 1963 г. срещу Славия), сребърен медал от 1963 г. и два бронзови медала през 1956 и 1961 г. Най-голямото му лично постижение безспорно е голмайсторския приз от 1961 г., когато отбелязва 20 попадения. Никога не съм крил, че огромна заслуга за това имат двамата левскари Христо Илиев-Патрата и Александър Костов, които тогава отбиваха военната си служба в Ботев. Повече от половината от головете ми бяха след техни подавания, спомня си роденият голмайстор. Всъщност решаващ е последният мач в Пловдив срещу Дунав, в който колегите му в нападение играят за него. Да, ама аз бях толкова нервен, че само през първото полувреме изпуснах три положения - нещо непривично за мен, разказва Албанеца. В края на мача взех една топка малко след центъра и видях, че вратарят е излязъл напред. Шутирах с цялата си спортна злоба, топката направи невероятна парабола и се озова в мрежата, допълва легендарният нападател. Така той печели борбата за голмайсторския приз с цесекаря Иван Колев и русенеца Никола Йорданов и става първият футболист на Ботев с тази награда.

Играе с успех срещу Краля Пеле

Един от най-ярките му спомени в кариерата е свързан с великия Пеле. През май 1959 г. бразилският клубен тим на Краля - Сантос, провежда традиционното си турне в Европа. Една от спирките е и България - за два приятелски мача с А и Б националните отбори. Година по-рано в Швеция 17-годишният Пеле става световен шампион. Останах приятно изненадан, че треньорът на Б отбора Любомир Ангелов-Старото ме включи в тима, разказва Албанеца. Вечерта преди мача падна проливен дъжд и бразилците се пазеха от контузии, та мачът завърши 3:3, спомня си Сотиров, който играе като дясно крило и подава за двата гола на Димитър Йорданов-Кукуша. Приключва рано с футбола - едва на 29 години. Помощник е на Джогата и на Васил Спасов-Валяка в шампионския сезон на Ботев 1966-67 г., след това работи в Армейската спортна школа на АФД <192>Тракия<201>. След пенсионирането му през 1982 г. (звание майор) е физкултурен организатор към V районен съвет в <192>Кючук Париж<201>. А след 10 ноември и досега е нещатен сътрудник към Зоналния съвет на БФС и член на Дисциплинарната комисия към него.

Един от най-добрите приятели на Гунди

Иван Сотиров има щастието да е част от една от най-силните генерации на Ботев от началото на 60-те години. Тогава ни казваха, че сме отборът на Георги и Иван - повече от половината играчи носеха тези две малки имена (7 Георгиевци и 4-ма Ивановци). Имах шанса да съм съотборник на вратаря Георги Найденов, покойния Георги Аспарухов-Гунди, Динко Дерменджиев-Чико, Георги Попов-Тумби, Георги Чакъров, Райко Стойнов, Георги Разложки, Виден Апостолов и др. Голям футболист и човек беше Гунди, спомня си със сълзи в очите Албанеца. С него бяхме много близки. Публична тайна бе, че искаше да остане в Ботев, но ръководството на Левски правеше и невъзможното да си го върне. Тогава преди всеки домакински мач спяхме на втория етаж на Военния клуб. Вечер след храна треньорът Георги Генов-Джогата ни пускаше на кратка разходка по Главната до Джумаята. При една от тези разходки Гунди мълчеше през целия път, а до тогавашната сладкарница <192>Монблан<201> ме погледна тъжно и ми каза: Албанче, за съжаление си отивам. На сутринта вече го нямаше. Дошла кола от Левски и си го прибрала, спомня си Иван Сотиров.


Седмични издания
НОВИНИТЕ ВЧЕРА ДНЕС