Стадионите на Пловдив: "Марица" изникна върху сметище

Пускат топката от самолет при откриването на съоръжението, дало куп легенди на футбола ни
13-05-2017 09:33 582 0

ПОВОДЪТ

В Пловдив има 4 стадиона, но нито един от тях няма вид като за пред света. И 4-те са свидетели на велики мачове на Локо, Ботев, Марица и Спартак, на тях са се учили да играят и са радвали многохилядни публики не една и две футболни легенди. И 4-те съоръжения си имат своя история и спомени, които времето няма как да изтрие. Днес ви представяме историята и съдбата на стадион "Марица".

На стадиона в <192>Кършияка<201> първите си стъпки във футбола са направили легенди като Динко Дерменджиев, Георги Попов-Тумби, Христо Стоичков, Петър Курдов, Коце Видолов, Краси Чомаков, Сашо Александров-Кривия и много други. "Марица” е единственото спортно съоръжение от този тип в Пловдив, принадлежащо на едноименния клуб. Това е узаконено с нотариален акт. Стадионът се намира в квартал " Захарна фабрика", в западната част на Пловдив, на бул. „България”.

Дълго време Марица след основаването си през 1921 г. няма собствено игрище, а тренировките и официалните състезания се водят на плаца на 9-и пехотен полк срещу Захарната фабрика. По взаимно споразумение предобед плацът се ползвал от войниците, а следобед - от спортистите.

Тимът от „Кършияка” за първи път получава терен за изграждане на футболно игрище през 1935 г. От Общината отреждат за това терен, на който днес се намира парк „Рибница” и зала „Строител”. За оформяне на игрището кършиякалии се задължават да дадат доброволен труд или компенсират неучастието си с парични средства в размер на 30 тогавашни лева. Не след дълго обаче Община Пловдив изменя решението си и отрежда друг терен за целта - в района на днешния Пловдивски панаир. Но и тази идея пропада.
Най-накрая ръководителите на града посочват за място на бъдещия стадион терен западно от Захарна фабрика, точно до жп линията Пловдив-Филипово, където се е намирало градското сметище. Дарението е скрепено с нотариален акт, издаден на 8 февруари (рожденият ден на Христо Стоичков!) 1939 г. Теренът обхваща площ от 23.5 дка и се намира в тогавашната местност Мерич Алча. Съоръжението е открито на 30 май 1943 г. а на церемонията присъстват жителите на целия квартал. Никой не може да допусне, че тук само допреди 2-3 години е било градско сметище. Стадионът се открива с молебен и футболен мач между първите отбори на Марица и Ботев от София, а топката се пуска на игрището от самолет. След събитието работата продължава със засаждането на дръвчета и натрупване на пясък за направа на трибуна за публиката.

През годините стадионът претърпява отделни козметични промени. В началото на 90-те години отпадналото резултатно табло от стадион „Пловдив” бе монтирано в южната част на стадиона, но работи твърде малко. При последното наводнение (август 2005 г.) цялата площ на съоръжението бе залята с около метър с вода от река Марица. На трибуните има места за около 5000 зрители. В последните години съоръжението бе занемарено покрай борбите за власт в клуба, но откакто новото ръководство влезе във владение преди две години, бяха извършени доста подобрения. С помощта и на Община Пловдив съблекалните бяха ремонтирани, новото ръководство приведе в ред официалната трибуна и седалките. Идеята е да бъдат направени две малки игрища зад вратите, за да има повече терени за децата от школата, която продължава да ражда таланти. Преди време се заговори и за намерение на Общината да направи от стадиона модерно съоръжение за около 15 милиона лева.



И Царят дава рамо за игрището

Борис III наредил да бъде преместен трансформаторът в средата на терена

Много са хората и деятелите, помогнали на построяването на стадион "Марица". Но сред тях има и един човек, който е по-специален. На едно събрание на дружеството, на което се отчитали резултатите от строителството на стадиона, един от присъстващите предложил да бъде изказана благодарност на маричанин, свършил много важна работа. Когато Общината преотстъпила терена край Захарна фабрика и се уредили всички формалности по прехвърлянето му, се оказало, че в средата имало действащ трансформатор и никой не се наемал да го демонтира. Със съдействието на въпросния ревностен маричанин обаче трансформаторът изчезнал за нула време. На шосето, което минавало покрай терена и свързвало Пловдив със София, имало един жп кантон. В него работели няколко кантонери, които спускали бариерите, когато влаковете наближавали. Един от тях бил маричанинът Димитър Стоименов-Бангито - запален привърженик на дружеството, отзовавал се на всички бригади по строителството.

Много често Цар Борис III спирал с колата си на това място, за да изчака преминаването на влака. Митко Бангито бил негов познайник и винаги му отдавал чест. Царят слизал от колата, ръкувал се с него, разпитвал го за здравето, семейството и други неща. При една от поредните им срещи Бангито стрелял право в целта: Ваше Величество, благодаря ви за интереса към мен и моето семейство и за помощите, които сте ми оказвали, но искам днес да ви помоля за нещо друго. Ето това игрище е предоставено от пловдивската община на спортен клуб Марица безвъзмездно и ние - членовете на дружеството и жителите на квартала, се опитваме да го пригодим за ползване. В средата на терена обаче има трансформатор, който никой не иска да демонтира, за да се освободи игрището. Дружеството е бедно и няма пари за тази цел, а и общината не иска да се занимава с този въпрос. От името на целия квартал Ви моля, ако може, да помогнете за изместването на трансформатора, казал Бангито. Бъди жив и здрав, с тези пари си направи някои покупки. Колкото до трансформатора - ще видим, отвърнал царят, качил се на колата и влязъл в града. Само седмица след тази среща трансформатора вече го нямало на терен


9 август 1933/ бр.3682, стр. 2

СПОРТ

Узаконяване на собствеността на игрищата

Във връзка със създадения вече прецедент по издаването на нотариалните актови на някои спортни клубове от софийската община, ще направят постъпки и пловдивските клубове да узаконят собствеността на игрищата им. Такива игрища общината е отпуснала на клубовете „Ботев”, „Левски” и „Марица”.

1 декември 1933/ бр.3777, стр. 2

СПОРТ

Игрищата в Пловдив

Във връзка с уреждането на положението на спортните игрища в Пловдив, кметът на града г-н Б. Здравков е заявил пред нашия спортен сътрудник: Назначих специална комисия, която ще събере сведения, ще проучи въпроса и ще ми докладва. Уреждайки спортните въпроси, ще се стремим да съобразим интересите на клубовете с тия на общината. Ще се оформи положението на отпуснатите вече игрища на по-големите клубове, на колоездачното дружество и на другите спортни организации. Наскоро ще бъде свикана специална комисия, която ще се занимае с направата на градски стадиум, чието място вече е определено

3 април 1935/4181, стр.2

Игрището на „Марица”

За подобрение на игрището на СК „Марица” на мястото на бившия Говежди пазар, настоятелството на клуба е въвело трудова повинност, задължителна за всички членове. Отбиването на така наредената трудова повинност ще се извършва всяка събота от 2 до 7 часа след обяд. Желающите членове могат да се откупят срещу 30 лева, внесени на касиера на клуба.

21 март 1935/4170 стр.2

Измерване на игрищата

Пом.-кметът г-н Щиплиев е наредил да се измерят месата, дадени от общината за игрища на организациите по физическо възпитание. След това ще се издадат на клубовете нотариални актове за собственост. В Пловдив са дадени игрища на Ботев, Левски, Шипка, Марица, Генерал Колев и Спортклуб.

26 май 1943 г. /1943, стр.2

Игрището на „Марица”

Управителния съвет на сп. кл. „Марица” отправя сърдечната си благодарност на фирми и лица, които са подпомогнали клуба със суми за довършване на игрището, освещаването на което ще стане на 30 т. м. Следват имената на фирми и лица.






Седмични издания
НОВИНИТЕ ВЧЕРА ДНЕС