Стадионите: Старият "Локомотив" е красавецът на Пловдив СНИМКИ

Специална врата на бул. "Найчо Цанов" бележи знаково място на първия дом на черно-белите
13-05-2017 09:33 1797 0

ПОВОДЪТ

В Пловдив има 4 стадиона, но нито един от тях няма вид като за пред света. И 4-те са свидетели на велики мачове на Локо, Ботев, Марица и Спартак, на тях са се учили да играят и са радвали многохилядни публики не една и две футболни легенди. И 4-те съоръжения си имат своя история и спомени, които времето няма как да изтрие. Днес ви представяме историята и съдбата на стадион "Локомотив".


Когато чуем името Локомотив - първата асоциация е Лаута. Не така обаче е било в зората на съществуването на черно-белите. Техният дом първоначално се е намирал край жп линиите и мнозина си спомнят стария стадион Локомотив, който е един от емблематичните стадиони на Пловдив в исторически плана. Той започва да се строи още преди 9 септември 1944 г. През 1941-1942 г. започва изграждането на масивна трибуна за 7000 зрители на игрището на "Левски Пловдив" (между Асеновградско шосе и жп коловозите) и на 11 юли 1943 г. за първи път се провеждат състезания на новопостроения с помощта на БДЖ стадион "ЖСК - Левски". Съоръжението се превръща в единствено по рода си в града и окръга до 1954 г. и в продължение на 11 години на него се провеждат и организират всички големи спортни празненства и състезания.

Всъщност в исторически план ЖСК Пловдив, най-вече в лицето на ведомственото ръководство, имал огромен принос в развитието на спортната база в Пловдив през 40-те години на ХХ век. Именно със средства основно на БДЖ (плюс малки суми от СК „Левски” Пловдив и Пловдивската община) на мястото на игрище „Левски” изниква красавецът за времето си "ЖСК - Левски".

Интересна е и най-ранната история на черно-белия отбор, свързан със стадион Локомотив. През октомври 1949 г. Славия Пловдив имал поредното свое (външно наложено) обединение, вследствие на което приобщил клуба Локомотив. Последвала поредната смяна на името - ДСО Енергия, което няколко дни по-късно било променено на ДСО Торпедо Пловдив. В чисто спортно отношение цветовете на клуба оставали същите: червено-черно-бяло, нещо повече - Торпедо Пловдив не само се състезавал в същите цветове, както Славия Пловдив, но и използвал същите екипи, с които дотогава Славия играела в „А” РФГ. С много малки изключения отборът оставал същият, както, естествено, и неговите привърженици. От страна на Локомотив дошли двама играчи (и двамата юноши на други клубове, състезавали се в Локомотив само от година време). Но най-важният принос била материалната база - стадионът-красавец „Локомотив-Спартак”, най-модерният за времето си в града (той също бил преименуван - тъй като ЖСК вече се казвал Локомотив, а Левски пък бил станал Спартак Пловдив).

След като стадионът окончателно бе съборен, на това място стана разширение на коловозното развитие на гара Пловдив-разпределителна. Впоследствие пространството бе оградено с бетонни панели по бул. „Найчо Цанов”. При поставянето им ръководителят на обекта инж. Танчо Танчев разпорежда там, където е била входната врата на стадиона, също да се постави врата, за да се отбележи знаковото място.



Титла и срутена трибуна през 2004 г. на Лаута


Наследникът на стария стадион Локомотив е разположен в парк „Лаута”, намиращ се в югоизточната част на Пловдив. Той е част от спортния комплекс, носещ същото име, на площ от 110 дка. Строителството му започва още през 1966 г., когато са набити колчетата, определящи границите на строителния обект. Той е трябвало да замени клубния стадион на Асеновградско шосе, на чиято площ по-късно се разполага разширението на гара Пловдив-разпределителна. Хронологията сочи, че централната част на комплекса - футболният стадион, се строи почти 25 години... без да е завършен изцяло според проекта до днес. При изграждането на СК “Локомотив” в годините тук работят специалисти от различни строителни организации, включително ОУ “Транстрой”, “Спортстрой”, “Инжстрой”, Строително-ремонтна секция към железопътно управление Пловдив, Стопанска дирекция “Изграждане на селищни системи”... След около 25 години ходене по мъките е затворена чашата на стадиона (1990 г.). Тя е предвидена да има капацитет 28 000 седящи места. Самото затваряне на елипсата на трибуните обаче не е според работния проект.

Днешният Стадион Локомотив е завършен през 1982 г. Десет години преди това са изградени намиращите се в непосредствена близост помощни тренировъчни терени, а в средата на 70-те е построена хандбалната зала, намираща се също в спортния комплекс. На територията на комплекса има тенис кортове, волейболна зала (тя изниква първа, през 1967 г.), хотелски комплекс (незавършен), помощен терен, лекоатлетическо хале (дължина 120 м), зали за борба и бокс под официалната трибуна. При построяването си капацитетът на стадиона е предвиден да побира 24 000 души. Рекордното посещение е през 1983 г., когато Черноморец гостува на Локомотив в мач за влизане в елитната група. Стадионът побира 33 000 души, а поне 6000 остават извън неговите рамки. Към днешна дата съоръжението може да събере не повече от 12 000 души (до 2004 г. беше с капацитет 18 600 седящи места). Зеленият терен в началото се нареждаше в шестицата по качество, но в последните години състоянието му се влоши сериозно и преди няколко месеца бе основно подменен. Размерите на игралното поле са 105.30-71.40 метра. То е зачимено през 1980 г., а първият мач е изигран през 1982 г.

В първоначалния му вид след относителното му завършване се предполага, че в пари и работна ръка за този стадион са похарчени към 2 200 000 лева. От тях железниците са дали лъвската част - 2 100 000 лева, сп. кл. Левски - 60 000 лв., и пловдивската община - 50 000 лв.

През 1997 г. се появяват първите процепи в северозападната трибуна с големина на тухла. През 2001 г. тази част вече е затворена за зрители. На 2 април 2004 г. тя вече е в небитието. Към 18.30 часа, когато тренировката на отбора вече е приключила, поддържащите панели не издържат на натиска и се срутват. За щастие, без да наранят човек! По-късно трибуната е съборена изцяло и мястото остава празно. Тогава зевзеците си спомниха за „предсказанието” на Атанас Рангелов -Бай Начо ( домакин на игрището на Асеновградско шосе), който навремето с ирония е казвал, че „Локо”-то ще стане шампион, когато стадионът се срути. „Железничарите” наистина станаха шампиони - за първи път в своята история!

През 2010 г. започва реконструкция на стадиона. Обновен е изцяло сектор В, който е наименуван „Трибуна Спортклуб“. Ширината на редовете в сектора е увеличена до 80 см, за да отговарят на изискванията на УЕФА за разстояние между тях и височина. Изградени са два нови входа и са поставени пластмасови седалки за зрителите. Напълно реконструирана е и централната трибуна. Освен това цялата административна сграда на стадиона зад централната трибуна претърпява основен ремонт. В момента стадион „Локомотив“ разполага с напълно ремонтирани съблекални, помещения за съдии, зала за пресконференции, фитнес и др.

През 2013 г. на стадион „Локомотив“ е изградено електрическо осветление. Символичната първа копка по изграждането му е направена на 19 декември 2012 г., а реалното строителство започва на 28 януари 2013 г. и продължава до началото на април. Официалното откриване на новата придобивка се състои на 10 април 2013 г. преди началото на срещата от 21-вия кръг на „А“ футболна група, противопоставяща отборите на Локомотив (Пловдив) и Ботев (Враца).


Обещано от Марешки

Феновете чакат своята Бесика

От 2013 г. феновете на Локо чакат своята трибуна Бесика на мястото на срутилата се през 2004 г. северозападна трибуна. Тогавашният президент Веселин Марешки обеща да я направи, но си тръгна от клуба. Бесика е основен акцент в проекта на настоящия собственик Христо Крушарски. Бесика трябва да разполага с 4000 седящи места, по-голямата част от които - покрити с козирка. В пространството под трибуната и с разширение на север е проектирана многофункционална спортна зала с възможности за провеждане на официални състезания и с капацитет 1400 седящи места. Нейното игрално поле 20/40 м и светла височина 12,5 м са съобразени с изискванията към покрити игрища за баскетбол, волейбол, хандбал, тенис на корт, тенис на маса, бадминтон и др.

В най-високата зона на залата е проектирана панорамна ложа - пресзона с поглед както към стадиона, така и към покритото игрище. В ниските обеми, фланкиращи трибуна “Бесика” и многофункционалната спортна зала, е предвидено да се разположат музеят на ФК “Локомотив”-Пловдив и клубно кафе с изглед към игралното поле на стадиона. Проектът предвижда изграждането на трибуна ”Бесика” и многофункционалната спортна зала да бъде първият етап на строителното изпълнение на реконструкцията.



АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

19 юни 1921, Хроника, стр. 1, бр. 89

Пловдивският спортен клуб „Левски” съобщава на всички членове, без разлика от кой тип са те, че в понеделник 5 ½ ч. сутринта почва разтоварването на 4 вагона сгур при железопътната линия до колодрума за направа на последния. Всички членове са длъжни да се явят точно в определеното време, защото вагоните ще трябва да се разтоварят само за два часа. За отсъстващите членове - трудоваци ще се държи сметка.

27 септември 1921, бр. 172, стр. 1, Хроника

Футболно състезание. Вчера следобед на полето до артилерийските казарми се състоя футболно състезание между пловдивските футболни клубове „Левски” и „Ботев”. Резултатът е 1:0 в полза на „Левски”.

20 декември 1930, бр. 2890, стр. 2

Изработен е планът за общинския спортен стадиум, който ще се нахожда зад квартал „Лаута”. Стадиумът ще обхваща едно грамадно пространство от 200 декара. За всички организации по физическо възпитание са предвидени в плана специални плацове. Още напролет целият стадиум ще бъде залесен с най-разнообразни дървета от трудоваци-спортисти. Организираните спортни клубове в града трябва да изготвят списъци на своите членове, които ще отбиват своята повинност. Тези списъци ще бъдат одобрени от общината. Колоездачите са започнали вече да работят по направата на своя колодрум. На стадиума ще бъдат направени басейни за воден спорт. Освен това ще има стрелбища, плацове за тенис, езда и за всякакъв друг спорт.

27 юни 1931/бр. 3044, стр. 2

Към местния спортен клуб „Левски” е сформирана тенис-секция. Записвания на членове на тениса продължава

21 март 1935/4170 стр.2

Измерване на игрищата

Пом.-кметът г-н Щиплиев е наредил да се измерят местата, дадени от общината за игрища на организациите по физическо възпитание. След това ще се издадат на клубовете нотариални актове за собственост. В Пловдив са дадени игрища на Ботев, Левски, Шипка, Марица, Генерал Колев и Спортклуб.

28 март 1935/4176 стр. 2

Пловдивското съюзно колоездачно д-во „Цар Симеон” е в пълна подготовка за бетониране на новопостроения колодрум, находящ се в общия спортен стадиум. Строежът ще се завърши в две години, като тази година ще се бетонират само виражите. За пълния строеж са необходими около 400 хиляди лева. Дружеството усилено събира необходимите парични и материални средства от своите членове. То моли по-заможните родолюбиви граждани да направят свои дарения.

24-28 март 2011 година (четвъртък - неделя)

Среща с арх. Здравко Василков

Когато говорим с Шейтанов, през 1962-1964 аз станах причина чрез бившия председател на ОНС, тогава министър на земеделието, да се вземе това парче за изграждането на Лаута. Сметката за Лаута е проста. Този терен дойде като компенсация за терена на старото игрище на Асеновградско. Мисля, че терена го даде Общината, но всички средства дойдоха от Министерството на транспорта, респективно ЖП управление- Пловдив. След това МТ подари всичко на Общината. Това е било земеделска земя. Имало е и далекопроводи. Аз ги местих тези далекопроводи.


Седмични издания
НОВИНИТЕ ВЧЕРА ДНЕС