Ковънтри срещна Графа, Чико и Тумби, но не прихвана нищо

00-00-0000 00:00 98 0

автор: Юлиян Ангелов

За нас, хората от XXI век, отборите, водещи борба за оцеляване, са тези, на които просто не им е провървяло. Всеки от тях може да се преобрази и да хвърли ярема на посредствеността - както Лестър миналия сезон. Дори и през миналия век посредствеността бе често срещано явление. Те можеха да присъстват десетилетия наред в групите, без да предизвикат много шум и коментари, но никога не са били и нещо грозно. Такъв клуб беше английският Ковънтри. Любопитното е, че дебютът на небесносините на европейска сцена е в далечната вече 1970 година срещу Тракия (Ботев) Пловдив, в чиито редици играеше напусналият ни преди дни Георги Убинов - Графа. Англичаните печелят и двата мача за Панаирната купа с 1:4 и 0:2.

Протяжната история за Ковънтри започва през 1967 година, когато той дебютира на най-високото ниво в английския футбол. И остава там 34 години. Променяха се формата и името на лигата, едно поколение сменяло друго, наоколо се случвали различни събития - а тимът в син екип от година на година трудолюбиво се занимавал с битката си за оцеляване. Нямал почти никакви трофеи, никакви евротурнири. За цялото това време Ковънтри само няколко пъти финиширал в първата десетка. Клубът твърдо се задържал на любимото си 15-о място.

Създаването на Премиерлийг заварва Ковънтри на последното спасително място. В последния сезон от стария образец борбата между Ковънтри и Лутън приключила в последния кръг, и загубилият Лутън се сринал по наклона на долните и аматьорските дивизии. А в Ковънтри започнали трескава подготовка за дебютния сезон.

Момчетата от "Хайфилд Роуд" още тогава били най-скромният клуб в лигата и естетически, и финансово. Преживените няколко пожара през столетиет трибуни на стадиона били мръсни и мрачни, храна за феновете на стадиона не се предлагала, а телевизионните предавания при изпълнение на корнер показвали на целия свят депресивния вид на Ковънтри. Но това бил първият стадион на Острова само със седящи места - такъв станал през 1982 година.

Единственият шанс на Ковънтри бил, че се наблягало на местни играчи. Затова за треньор бил поканен местният, още от малък фенстващ за клуба, специалист Боби Гулд. Той довел със себе си своя син - отличен резервен вратар. Гръбнакът останал същият, някои играли в клуба от началото на 80-те години, а други и по-дълго - Мики Джин, Лойд Макграт, Брайън Бърроуз и легендарнният вратар Стив Огризович.

Всички налични пари били похарчени за легендата на Нюкасъл Мики Куин -мустакатия голмайстор се присъединил след началото на сезона, но в първите си 6 мача вкарал 10 гола, а после добавил още седем. И през февруари бедняците се изтипосали там, където никой не ги очаквал - на 4-то място.
За съжаление, в първия сезон не им стигнали силите и завършили на 15-о място.

А след това приказката свършила - дъртаците напуснали отбора, а Мик Куин съвсем престанал да вкарва. Шефовете не били снизходителни към Гулд, а новият треньор вкарал нови порядки. В същото време майката на Куин умирала от рак, а внезапно загинал и по-малкият му брат. Голаджията не получил подкрепа от новите треньори. В крайна сметка Куин напуснал футбола и станал коневъд.

Така клубът се върнал към обичайното си занимание - борба за оцеляване. Понякога се стигало до екстремни ситуации. Както през сезон 1996/1997, когато клубът се закотвил на 18-о място, което гарантирало изпадане. Но изневиделица на Мидълзбро им отнели три точки за отлагане на един от зимните мачове (тогава почти всички играчи на Боро били контузени) и момчетата от Ковънтри отново се спасили. Оттогава вече никога отнемане на точки не решавали съдба на тим в Премиерлийг.

Трансферната политика на Ковънтри никога не е била амбициозна и някои преминавания се оказали много забавни. През 1993 година от Уест Бромич под наем бил взет северноирландски юноша на име Пол Уилямс - той изиграл само два мача в нападение, не впечатлил и бил отпратен. През лятото се появил на проби друг играч, но защитник, който се казвал също Пол Уилямс. За да не стане зян миналогодишният екип и името на нападателя, бил подписан договор с адаша му. И той не се оказал попадение - имал само десетина мача за две години, но това не е всичко. През лятото на 1996 година Пол Уилямс бил продаден, а на неговия пост бил взет... правилно, трети Пол Уилямс! Този се оказал значително по-добър от предшествениците си, той вярно служил в отбрана до 2001 година, когато пътят на Ковънтри в Премиерлийг приключил.

Но ако това са по-скоро куриози, то пред 1995 година Ковътри действително взривил трансферния пазар. За първи път в историята на АПЛ бил купен бразилец. Казвал се Изаяш Маркеш и бил продаден от Бенфика.

Той започнал здраво - след идването си изиграл 7 мача поред. Той бил голям финтаджия и след Убинов, Чико и Тумби за праволинейна Англия изглеждал като марсианец, макар че вкарал само 2 гола и не спечелил нито една точка. Но скоро се появил един проблем, който ние сега разбираме и предсказваме, но тогава било новина - Изаяш го ритали зверски. Съперниците му просто не знаели как да го възпират и пердашили здраво с балтиите. Травмите притеснили играча и логичното станало - бразилецът напуснал Албиона.

В този момент треньор на Ковънтри бил упоритият и консервативен Рон Аткинсан. Той се доверявал само на титулярите си и се стараел да не прави смени. Например през декември 1995-а съперник на Ковънтри бил действащият шампион - Блякбърн. Към този момент Ковънтри имал три мача с общо 11 пропуснати гола, а суха мрежа нямало от месеци. Преди мача с розите двама основни защитници били наказани и специално за мача бил взет под наем Крис Уайт. Резултатът от срещата бил шокираш - този състав разгромил Блякбърн с 5:0. В интерес на истината Блякбърн бил в лоша форма и играчите били преуморени от слава. Така или иначе Аткинсън изобщо не се впечатлил от резултата и се върнал към старата схема. Даже Уайт бил върнат обратно. А клубът продължил да пуска голове и да губи.

Вместо Аткинсън треньор станал местният любимец Гордън Страхън. Той бил също толкова назадничав във възприемането на чужденци, но имал една силна страна - сдушил се с президента Браян Ричардсън. Обичал и да разменя играчи. Белгиецът Седрик Русел научил, че е в състава само за да може да бъде разменен за Джон Хартсън. След скандал Русел би продаден на Уулвърхямптън, а Хартсън бил купен. Две години по-рано Ковънтри направили врътка с Роберт Ярни. Хърватинът играел в Бетис и имал отлично предложение от Реал. Севилци обаче не искали да го продават в Испания и затова се съгласили да го продадат на Ковънтри за 2.5 милиона паунда. След няколко дни англичаните го шитнали на Реал за три и половина. В Бетис си изгризали ноктите от яд, но пили една студена вода.

Пролетта на 2001 година била краят на епохата за Ковънтри. Страхън ознаменувал изпадането с дебют на двамата си синове в отбора (б.а. - в интерес на истината били по-слаби и от легионерите на Левски в момента). За първи път Ковънтри напуснал елита на Англия.

Символично клубът се прости с Премиерлийг в първото лято на новия век. Борбата за оцеляване приключи, тъй като историята трябва да отиде по-далеч.

"Хайфийлд Роуд" бе разрушен, а дебютът на новия стадион се състоя в Чемпиъншип. Удивително, но и там клубът се занимавал с любимата си работа - борба за оживяване. И само след 10 години се наигра с ново изпадане. Сега клубът се занимава със същото, но вече на ниво трета дивизия.



Седмични издания
НОВИНИТЕ ВЧЕРА ДНЕС